Въпросът за Катинските кланета първоначално бил повдигнат от съветския обвинител. Когато адвокатите на защитата успели да покажат, че много от фактите на обвинителя са фалшиви, съветският екип бързо свалил обвиненията, [katyn]
Свидетелите на процеса си спомнили много моменти на драми и ирония на съдбата. Там станала символичната сцена с объркания Хес, който седял на подсъдимата
1056
TENEBRAE
скамейка и четял “Приказки” на Братя Грим. Друга дребна сензация станала през ноември, когато към съветският обвинителен екип, без това да бъде обявено предварително, се присъединил Андрей Вишински, главният съветски делегат в Обединените нации, запомнен най-добре като главен обвинител на Сталин в процесите от Чистката през 30-те години. Много наблюдатели коментирали зловещия контраст между съдбовния климат в съдебната зала и и веселия поток от коктейли, който се леел в бара на съседния Гранд хотел.
Американската служба за сигурност осигурила двама психиатри и един психолог, които да се грижат за обвиняемите. Като част от задълженията си, психологът подготвил тест за коефициента на интелигентност на подсъмите:
Шахт-143; Цайс-Инкьорт-140; Дьониц-138; фон Папен-134; Редер-134; франк-130; Фритцше-130; фон Ширах-130; Рибентроп-129; Кайтел-129; Шпеер-128; Йодл-127; Ро-зенберг-127; фон Нойрат-125; Функ-124; фрих-124; Хес-120; Заукел-118; Каптенбру-нер—113; Щрайхер-106’29.
Присъдите, когато били произнесени, предизвикали известна изненада. Шахт, банкерът, Фритцше, пропагандистът и фон Папен, някогашният вицеканцлер, били оправдани по всички параграфи. Оправдани били Кабинетът на Райха, Генералният щаб и Върховното командване. Дьониц, фон Нойрат, фон Ширах, Шпеер и Хес получили присъди да излежат между 10 години и до живот. Гьоринг бил заклеймен като “водещ военен агресор” и осъден по всичките четири обвинения. Той и десет други били осъдени на смърт чрез обесване. Съветският обвинител подписал с особено мнение всички оправдателни и затворнически присъди. Всеки от затворниците реагирал по свой начин на присъдите за обесване. Йодл казал горчиво: “Това не го заслужавах”. Рибентроп казал; “Няма да успея да напиша красивите си мемоари”. Ханс франк казал: “Заслужавах го и го очаквах”130. Гьоринг измамил палача, като се самоубил със сачма цианид, скрита в зъбната му коронка.
Десет екзекуции били извършени в гимнастическия салон на затворническия блок на 16 октомври 1946 г. Повечето от осъдените умрели с патриотични думи на уста. Франк изкрещял: “Deutschland über alles”. Щрайхер казал: “Хайл Хитлер. Пурим 1946. Болшевиките ще ви избесят всичките,” а после поверил душата си на своята съпруга*. Слуховете говорят, че американският палач вършел работата си през куп за грош, причинявал бавна смърт и че телата после били кремирани в Дахау. Останалите петима осъдени били транспортирани до затвора Шпандау в Берлин, където администрацията на четирите сили щяла да продължи до загадъчната смърт на Хес през 1987 г.
Още от самото начало били отправени много критики срещу процеса. На чисто политическия фронт били изразени страхове, че обвиняемите ще бъдат превърнати в мъченици. Това не станало нито в Германия, нито другаде. Отвращението, изградено от разкритията по време на процесите, било достатъчно голямо за да предизвика ня-