* Пурим - еврейски празник, който се празнува на 14-ия ден от Адар и чества спасяването на евреите от Естир от повсеместното клане, планирано от Аман; Естир 9:21 - Б. пр.
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1057
какви контратечения на симпатия. Ако съществувал общ консенсус, той твърдял, че нацистите надхвърлили всеки елемент на груба справедливост, предназначена за хората. Много юристи обаче били сериозно разтревожени от ех post facto естество на обвиненията. Nulla poena sine lege. Недоволни гласове не приемали твърдението на Джаксън, че Трибуналът допринася “за израстването на международното право“1®. Те били скандализирани от липсата на независимост на съда. Защото съюзническите сили избрали както съдиите, така и обвинителите при условия и на сцена, диктувани от самите тях, с лоша юридическа практика и слаба публичност. “Макар и облечени с маската на правосъдието, възразил сенатор Робърт Тафт, [процесите] всъщност бяха инструменти на правителствената политика, предрешени месеци преди това в Ялта и Техеран”133. Широко разпространено мнение, особено сред съюзническите военни, твърди, че достойните германски офицери като адмирал Дьониц не е трябвало да бъдат слагани на една и съща подсъдима скамейка с активните нацисти като Гьоринг или Щрайхер. Когато Дьониц бил освободен през 1956 г., няколко стотин изтъкнати съюзнически ветерани, оглавявани от американския адмирал Нимиц, му поднесли своите съжаления134.
За онези, които можели да устоят срещу емоциите на времето, било скандално, че западната преса и правителствените агенции окуражавали идеята за колективната вина. Всички обвиняеми били наречени рутинно “престъпници” дълго преди да бъдат обявени присъдите. И най-сериозен от всичко е фактът, че Нюрнбергскя процес бил ограничен до престъпления, извършени от победения враг, издигнал непреодолимо препятствие за всяко общо и безпристрастно разследване на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството. Той създал трайното впечатление в общественото мнение, че такива престъпления по дефиниция не могат да бъдат извършени от бойците съюзническите сили.
За историците Нюрнбергскя процес е интересен както като отделно историческо събитие, така и като упражнение за изследване на миналото чрез юридически методи. Привържениците му били убедени, че “ние открихме истината”135. Неговите критици твърдели, че била открита по-малко от половината истина. За да бъдем точни, Нюрнбергскя процес потвърдил извън всякакво разумно съмнение реалността на нацистките престъпления. Той също така документирал ролята на Германия в причините и провеждането на Втората световна война, не винаги в светлината, изисквана от обвинителите. В същото време, чрез изолиране на германския фактор от всички останали процесът бил склонен да построи един предубеден и в крайна сметка незащитим анализ. Защото така, знаейки за пропуските, той насърчавал погрешния възглед, че е останало много малко да се открива. Историческият материал, който бил подреден в обвиненията, а после в преамбюла към крайното отсъждане, трябвало да “хвърли светлина върху проблемите, които представляват интерес за Международния военен трибунал”. Но той бил толкова досадно селективен, че дори най-пламенните противници на нацизма можели да се отчаят. Да се спомене нацистко-съветския пакт например, но само в категорията на договорите, нарушени от Германския Райх, било огромно заблуждение. “Публикуваният обвинителен акт”, написал един водещ историк от онова време за деня, в който документът бил връчен в килиите, “звучи като история, написана от неисторици“13®.
Процесите в Нюрнберг били източникът както за огромни количества достоверна историческа информация, така и за явни исторически изопачения. Поддържа-
67. Европа
1058
Iс^срплс
ни от общественото отношение, което те окуражавали на запад, и от съветската цензура, която използвала откритията като евангелие, те се превърнали в бастионът на една особена “Съюзническа схема на историята”, която щяла да има надмощие в продължение на петдесет години (виж Въведението). Чак до Солженицин през 60-те години и “гласносността” през 80-те общественото мнение не успя да разбере, че нюрн-бергските обвинители не са били по-лоши майстори в прикриването, отколкото в де-маскирането. Андрей Вишински демонстрирал този факт, когато в рядък момент на честност предложил тост на прием в Нюрнберг: “Смърт на защитниците!”137 Както обикновено неговите западни партньори не разбирали руски. Те пили за тоста, без да се поколебаят, и чак след това попитали какво означава.