■
XII
DIVISA ET INDIVISA Европа разделена и неделима, 1945-1991 г.
Съществува силно усещане за безсилие по отношение на Европа през втората половина от XX век. Огромните жертви от Втората световна война не генерирали сигурност: Континентът скоро се разделил на съперничещи си политически и военни блокове, чиято енергия била прахосвана в продължение на почти петдесет години. Огромни ресурси били изливани в непродуктивни задачи, особено на изток; имало малко страни, които можели да поддържат неутралитет; и конструирането на европейското единство постоянно се отлагало.
Настроението на безсилие било уловено добре в следвоенния кръг на Жан-Пол Сартр и от философите на екзистенциализма. То скоро заглъхнало в повечето западни страни, но отново се появило на повърхността с движението за мир и антиядрени-те демонстранти от по-късните десетилетия. В Източна Европа изобличавало оптимизма на официалната пропаганда и останало господстваща нотка във вътрешния живот на хората до “Революцията” (революция чрез реформа) от 1989-91 г.
За щастие на онези, които желаели да излекуват раните, разделението на Европа помогнало за стимулирането на силно европейско движение, семената на които били засети преди войната и което сега израснало на запад. Първо, като морална кампания за реформиране на международните отношения, а по-късно в сферата на икономическото сътрудничество, то родило ново усещане за общност. В Съвета на Европа (от 1949) и в ЕЕО* и свързаните с тях организации (от 1956) то открило комплекс от институции, които щели да се разпространят във все повече и повече европейски страни. Дори и така алтернативната перспектива за общоевропейски комунистически лагер не била заличена в продължение на много десетилетия.
В случая Западът се доказал като неизмеримо по-динамичен от Изтока. С помощта на САЩ Западна Европа се надигнала бързо от следвоенните руини и поела по курс на несравним просперитет. Вдъхновени от примера на западногерманското Wirtschaftsminder, първите членки на Европейската икономическа общност нямали трудности в рекламирането на своята кауза. Членките се удвоили от шест през 1956 г. до дванадесет през 1983 r., имало и много висящи молби за членство. Докато Кремъл се справял все по-неуместно със своята силова империя, бързият процес на деколонизация в Азия и Африка освободил западноевропейските имперски сили за ново бъдеще в интегрирана Европа. Под лидерството на НАТО отбраната на Западна Европа
* Европейската икономическа общйост - Б. пр.
ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1061
се държала твърдо срещу съветската заплаха, която ставала все по-малко вероятна. До края на 80-те години европейското движение, изглежда, се движеше към зрелост, в същото време, когато съветският комунизъм се качваше на смъртното си легло.
Въпреки разделенията концепцията за Европа не беше по-малко жива на изток отколкото на запад. Съветската тирания, чрез провала си, беше много ефективна в рекламирането на европейския идеал. Гражданите от бившия Съветски блок бяха силно впечатлени от планините с храни в Западна Европа; но съществуват всички причини да се вярва, че техните аспирации за повторно присъединяване към “Европа” имаха и духовни освен материалните измерения. “Европа има два бели дроба, декларира славянският папа. Тя никога няма да диша леко, докато не започне да използва и двата”1.
Изгубените години за Европа се разпределят удобно в три периода. Те започват през непосредствената следвоенна епоха (1945-8), когато се провалило единството на съюзниците. Продължават през четирите десетилетия на Студената война (1948-89); и стигат до своя край с удивителното властване в Москва на Михаил Горбачов (1985-91). Най-общо може да се каже, че започват в Деня УЕ, 9 май 1945 г., и завършват с окончателното разпадане на Съветския съюз през декември 1991 г. До това време почти всички европейски народи бяха свободни да определят собствената си съдба.
«=»
Краят на Големия съюз, 1945-1948
Разделението на Европа било загатнато в състоянието на нещата още в края на войната. Както правилно предвидил Сталин, социалните и политическите системи на Изтока и Запада били обречени да следват позициите на окупационните армии. Но разделението на Европа не изкристализирало незабавно. Най-напред победилите съюзници били заети с непосредствените проблеми с бегълците, презаселването и репарациите; и били длъжни да си сътрудничат в общото администриране на Германия и Австрия. Сталин действал предпазливо, следвайки различни политики в различните столици. Американците също не бързали да разкрият своите намерения.