Компенсаторни придвижвания на население станали далеч на изток. Празният град Кьонинсберг, прекръстен в Калининград, бил населен със съветски военни като анклав на Руската Съветска федеративна Социалистическа Република. На около 2-3 милиона поляци било позволено да се преселят на запад от провинциите, анексирани от СССР. Празният град Бреслау например, прекръстен във Вроцлав, бил зает предимно от поляците, прогонени от град Лвов, които пристигнали заедно със своя университет, с техния кмет, община и национален музей. В Полша и в Чехословакия бившите германски територии осигурили готов източник за подслоняване и работа за бедните вътрешни преселници.
Помнейки фиаското след Първата световна война, западните сили решили да не притискат Германия за наказателни репарации. Официалното съветско искане било за 20 милиарда долара. Но те не изчакали провала на междусъюзническите преговори: от първите дни на окупацията съветските репарационни отряди започнали да демонтират и преместват индустриално оборудване, железопътни линии, електростанции, добитък и движимо имущество. Съветските плячкосници, частни и колективни, не правели разлика между Германия и земите, дадени за администриране на Полша и Чехословакия.
Хората в цяла Европа искали да си разчистят сметките с колаборационистите от войната. В някои случаи това станало чрез законни процеси. Пиер Лавал, Видкун Куислинг, Уилям Джойс (лорд Хау-Хау) и отец Тисо били сред онези, които били осъдени и екзекутирани. Престарелият маршал Петен, макар и осъден на смърт, доживял остатъка от годините си в Ил Дьо. Процедурите били най-пълни в Холандия, където били задържани около 200 000 заподозрени колаборационисти, и в Белгия, където от 634 000 задържани 57 000 били осъдени. Това може да се сравни с 9000 процеса и 35 смъртни присъди в Австрия. Много често обаче населението вземало нещата в свои ръце. В Италия хиляди фашисти просто били линчувани или разстреляни от партизаните. Във франция, в дива вълна на отмъщение, поне 10 000 души били убити, често по съвсем неубедителни обвинения. В Западна Германия, след като Нюрнбергскя процес за главните военнопрестъпници завършил, денацификацията продължила бавно; криминалните процеси започнали в края на 50-те години. Спорадичните процеси срещу офицери от SS, работодатели, използвали робски труд и персонал от концентрационните лагери, продължили до края на 60-те години. Но повечето от големите риби отплували: 9 милиона бивши нацисти били прекалено много, за да могат да се справят с тях.
1064
DMSA ET INDMSA
В Източна Европа комунистите използвали чистката на колаборационистите като претекст за елиминиране на собствените си опоненти. Малко нацисти и колаборационисти били дадени за пример: Хес, комендантът на Аушвиц, бил осъден и обесен в Полша през 1946 г. От друга страна, мнозинството можели да оцелеят, ако преминат на другата страна. Болеслав Пиасецки, шеф на полската фашистка фаланга например, излязъл от съветски затвор през 1945 г. като шеф на спонсорираната от комунистите псевдокатолическа организация РАХ. Междувременно голямото мнозинство от източноевропейските политически затворници, които били предадени вкупом на съветския ГУЛАГ или на други комунистически затвори под етикета “фашисти” или “колаборационисти”, нямали нищо общо с това. За нацистките военнопрестьпници било необичайно да споделят едни и същи килии с цвета на антинацистката съпротива6. Нацистките концентрационни лагери, като Бухенвалд, били отворени отново от КГБ, за да смажат ново поколение затворници.
Някак си, насред хаоса, бившият Райх трябвало да бъде администриран. Австрия веднага била отделена. Германия, обезоръжена, намалена и демилитаризирана, била разделена на пет части - четири окупационни зони плюс Берлин, който също бил разцепен на четири сектора (виж Карта 27, стр. 1049). Тъй като в Потсдам било договорено, че няма да има централно германско правителство, група министерства трябвало да рестартират икономическия живот и те трябвало да бъдат организирани под директния надзор на Междусъюзническата контролна комисия (ICC). Всички аспекти на местната администрация били подчинени на комитети, председателствани от британски, американски, френски или съветски офицери. През първите две зими приоритетите били насочени към простото оцеляване. Германските градове били превърнати в отломки; пътищата, жп линиите и мостовете трябвало да се построят отново. Петдесет милиона души, една пета от тях бегълци, трябвало някак си да бъдат нахранени и подслонени.