1066
DIVISA ET INOMSA
Комунистическите партии в Западна Европа се засилили много заради победата над фашизма. Те били особено активни във франция, Белгия и Италия, където тяхната роля в Съпротивата била почитана широко и където една четвърт от електората ги подкрепял. След фиаското на провалилия се комунистически преврат в Брюксел през ноември 1944 г. тяхната стратегия била да участват в парламентарни и правителствени коалиции. Но по-кьсно, през 1947 г., вълна от организирани стачки в Италия и във френските мини унищожила царящата хармония. Сталинските западни кохорти очевидно спъвали прогреса на демокрацията и на икономическото възстановяване. Отношенията между западните и съветските администратори в Германия преминавали от умерени към лоши и от лоши към по-лоши. Нямало общ език; Берлин останал разделен на взаимно враждебни сектори. В средата на 1946 г. западните сили се опитали да реализират обединеното германско икономическо пространство, както било предвидено в Потсдам. Съветите отказали да участват. Оттогава нататък трите Западни зони тръгнали по свой собствен път, подпомагани от Германския икономически съвет под англо-американско покровителство през юни 1947 г.
До 1947 г. Персия и Гърция били управлявани от британците. Но изведнъж притиснати от други големи кризи в Индия, Египет и Палестина, затруднените британци решили, че не могат да се справят повече. В Персия парламентът решил да отхвърли едно споразумение, според което съветските сили щели да се изтеглят от северния регион в замяна на огромни доставки от петрол. Пред лицето на възможни съветски ответни мерки в Техеран били доведени американски съветници. Вече се развивал нов източник на съветско-американска конфронтация. Гражданската война в Гърция избухнала отново през май 1946 г. Комунистическите бунтовници притискали на юг от бази в Албания, Югославия и България. Британските разходи за защита на кралското правителство в Атина литнали до небесата; Лондон апелирал към Вашингтон за финансова помощ. Вместо да подготвят своето изтегляне от Европа, САЩ били помолени да споделят бремето на съпротивата срещу комунистическата експанзия. От това щяло да произлезе решително преместване на глобалната сила.
Отговорът на президента Труман бил недвусмислен. Обръщайки се към Конгреса за 400 милиона долара икономическа помощ за Гърция и Турция, той формулирал принципите за твърда нова политика. “Това трябва да бъде политиката на Съединените щати, декларирал той, да помагат на свободните народи, които се съпротивляват срещу подчинението от въоръжени малцинства или срещу външен натиск.” Тази Доктрина Труман от 12 март 1947 отбелязала доброволното приемане от страна на Америка на ролята на лидер на свободния свят. Тя сложила край на продължителната нерешителност и осигурила оставането на американските войски в Европа за продължително време. Позицията на Труман срещу комунизма станала известна като “сдържане” - нова версия на предвоенния cordon sanitaire. Тя съвпадала близко с анализа, озаглавен “Източниците на съветското поведение”, публикуван анонимно през юли 1947 г. от опитния дипломат Джордж Кенан. Той апелирал за “изкусно и бдително прилагане на контрасила… съответна на промените и маневрите на съветската политика”. Тя била чисто отбранителна и била далеч от Третата световна война, която защитавали някои горещи глави8.
В този критичен момент САЩ създал щедра икономическа схема за допълване на своята политика на нарастваща намеса в Европа. На 5 юни 1947 г., в деня, когато
ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1067
се раздавали дипломите в Харвард, държавният секретар на Труман генерал Джордж Маршал разкрил плановете за Европейската възстановителна програма. “Логично е, декларирал той, че Съединените щати трябва да направят всичко възможно, за да помогнат за връщането на нормалното икономическо здраве в света, без което няма да има полититическа стабилност и сигурен мир”. В контраст с поведението си от 20-те години САЩ предложили да финансират възстановяването на Европа в интерес на общото благо. Планът Маршал действал четири години - от 1948 до края на 1951 г. Той изразходвал общо 12 500 милиона долара за 16 участници. За да се управляват фондовете, планът изискал създаването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), която настояла получателите да увеличат производството си, да разширят търговията и да направят свои собствени “съответстващи приноси”. Макар че една четвърт от помощта по Плана Маршал била предназначена за Британия и една пета за франция, тя била достъпна еднакво за съюзници, неутрални и бивши врагове. Този план няма равен на себе си в историята на просветения егоизъм.