Атинска форма! 0, непостижим овал! Населен с герои и със деви - ваян в мрамор хоровод; с клонаци и треви, под стъпки стръкове навели;
тих съд, пред тебе разумът е ням, не дава плод -като пред вечността: какъв замръзнал пасторал!
Когато свърши времето ни, пътят ни обречен, ти ще пребъдеш тук всред нова скръб и суета, ти, спътнице на смъртните - безсмъртен идеал, ни казваш: твойта истина - това е красота и красотата истина е - запомни, човече!
После идва Шели, ентусиазиран от “Елада”:
Великата епоха на света започва отново,
Златните години се завръщат,
Земята се обновява като змия,
Захвърляйки износения зимен траур.
Небето се усмихва, а вери и империи блестят Като останки от разтворен сън.
И над всички може да бъде поставен младият лорд Байрон, замечтан за “Гръцките острови”:
Остави ме върху мраморния склон на Суниум
Където нищо освен вълните и аз
Не може да чуе екота от взаимните ни нашепвания.
Там, като лебед, остави ме да пея и умра2.
Романтиците пишат за Гърция с омагьосващ талант; и не е изненадващо, че те могат да “ни зашеметят и омагьосат”. Дори най-изтькнатите критици могат да изгубят критическите си способности. Можем да открием как един от тях, пишейки върху гръцката литература, заявява, че “резултатите са толкова задоволителни по отношение на формата и толкова непреодолими като съдържание, че техните творби често се
* Joie de vivre фр. - радост от живота - Б. пр.
120
HELLAS
издигат като образец за съвършенство”. Можем да видим как друг се потопява в радостта от разкопките “на всяко антично място в гръцкия свят… където практически всеки предмет, който намериш, ще бъде красив”. А трети твърди, че “духът на древна Гърция… има толкова оживена универсална природа, че самите скали и гори, самите потоци и пустош изобилстват с нея”. Може би съвременните хора са запалени от носталгия по времето, когато светът е бил млад, или са движени от неуместното желание да докажат уникалността на древна Гърция. Или може би, дивейки се на оцелелите шедьоври, те забравят за слабите неща, които не са оцелели. Било е “либерално образование дори да се разхождаш по улиците на този чуден град, пише един историк от Атина, да почетеш гробниците му, да преплаваш Средиземно море с неговия флот”3.
Несъмнено онзи, който ги търси, може да открие и негативни аспекти. Онези благородни гърци, от които толкова се възхищаваме, въпреки всичко са били заобиколени от “унизителни суеверия, неестествени пороци, човешки жертвоприношения и робство“4. Много коментатори сравняват нравствената сила от ранния период с жестокостта и упадъка на по-късните векове. Все пак фактите си остават. Когато цивилизацията на древна Гърция за пръв път попада в полезрението на хората, връзките й с по-старите светове на Египет и Месопотамия са били слаби, [black athena] [cadmus] [epic] Ho в разстояние от триста-четиристотин години тя създава изумителни постижения в почти всички области на човешката дейност. Европейската история не познава такъв изблик на жизнена енергия до епохата на Ренесанса. Защото Гърция очевидно не се е развила бавно и методично. Тя е пламнала.
Политическата история на древна Гърция обхваща период повече от хиляда години и преминава през няколко отделни етапа. Първоначалната предисторическа епоха, която се вглежда в двата центъра-близнаци - на минойската и на микенската цивилизации, - свършва през XII век пр. Хр. В по-късните си етапи тя съвпада до голяма степен с тъй наречената “Героична епоха”, която достига своята кулминация по време на Троянската война и която по-късната гръцка литература населява с легендарните имена на Херкулес, Аякс, Ахил и Агамемнон. Троя е била построена от азиатската страна на Егейско море, което, особено в Йония, е поддържало главните гръцки заселни-чески центрове в продължение на векове. Традиционната дата за падането на Троя е 1184 г. пр. Хр. Разкопките показват, че историческата основа на легендите е по-сил-на, отколкото се предполагаше някога.
Следва една продължителна “Тъмна епоха”, за която историческите и дори археологическите данни са оскъдни.
“Златната ера” на гръцките градове-държави продължава от осми до четвърти век, като и самата тя преминава през няколко отделни периода. Архаичният период достига до историческите записи за първата Олимпиада, чиято традиционна дата през 776 г. пр. Хр. бе приета като произволна начална точка на гръцката хронология. Централният период на най-великата гръцка слава започва през V век и завършва през 338 г. пр. Хр., когато гърците били принудени да се предадат на македонците. След това, през периода на зависимост, гръцките градове се трудели под чуждо управление, първо на македонците, а после на римляните. [ECO] [nomismaj