ЛГ
1070
DMSA ET INDMSA
Поради това до края на 1947 г. Желязната завеса на Чърчил се превърнала в реалност. Три събития премахнали всички тлеещи съмнения: създаването на Коминформа, Февруарският преврат в Прага и Берлинската блокада.
На срещата в полския планински курорт Шкларска Поренба през октомври 1947 г. комунистически делегати от СССР, Източна Европа, франция и Италия основали Комунистическото информационно бюро. Неговата цел била да координира стратегиите на братските партии. За външния свят то изглеждало подозрително, нещо като съживяване на Коминтерна, инструмент за подривна дейност, предвестник на нова идеологическа офанзива.
Комунистическият преврат в Прага бил извършен на 25 февруари 1948 г. В продължение на две години чешките комунисти споделяли властта със социалистите; но техните страхове от нарастване на социалистическия вот означавали, че собственото им влияние скоро може да намалее. Тяхното участие в една наистина демократична система означавало също, че не могат да печелят превъзходство чрез манипулация, както това ставало в съседна Полша; и те прибягнали към сила. По улиците се появили въоръжени работници и милиционери. Носели се слухове, че гарнизоните на Червената армия се готвят за действие. Некомунистическите политици били арестувани, а техните партии - разтуряни. Ян Масарик бил изхвърлен през прозореца на своето министерство. Клемент Готвалд, комунистическият шеф, казал: “Беше все едно да режеш масло с остър нож”. Президентът Бенеш, гъвкав както винаги, не се възпротивил. За втори път за десет години най-обещаващата демокрация в Източна Европа била подчинена, без в нейна защита да бъде отправян и един изстрел. Западното обществено мнение се уплашило. Страхувайки се от съветска атака, пет западноевропейски държави образували 50-годишен съюз за икономическо и военно сътрудничество. Брюкселският договор от 17 март 1948 г., подписан от Британия, франция и групата Бенелюкс, бил предшественикът на новите отбранителни подреждания, които се оформяли.
Последният удар бил нанесен в Германия. Германският икономически съвет подготвял новия си план. Основните предложения предвиждали радикална валутна реформа, включваща обмяна на десет стари райхсмарки за една нова дойчемарка и нова централна банка - банката Deutscher Lander (предшественикът на Бундесбанк). Съветският пълномощник, маршал Соколовски, не одобрил това. На 20 март 1948 г. той и неговите адютанти излезли от Съюзническата контролна комисия, за да не се завърнат никога вече. С Големия съюз било свършено.
Сталин достигнал до точката, в която въздържането вече не давало дивиденти. Съветската дипломация не успяла да убеди американците да напуснат Европа и не успяла да предотврати все по-голямото интегриране на западните германски зони. С активна американска подкрепа Западна Европа можела само да повишава силата си. Така че дошло време Руската мечка да изръмжи. Съветската армия не можела да рискува с директно нападение; но можела да демонстрира своята хватка над уязвимия и до голяма степен символичен град Берлин. На 1 април 1948 г. съветските патрули започнали да се намесват в движението в коридора между Берлин и западните зони, но това нямало ефект. На 18 юни били въведени DM и BDL банк. Това, от комунистическа гледна точка, било акт на агресия; на 24-ти съветските войски откъснали напълно Берлин, за да спасят своята зона от нахлуването на дойчемарката. Германската
ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1071
столица била под блокада и щяла да остане така цели 15 месеца. Студената война започнала.
Западна Европа, 1945-1985
Следвоенна Западна Европа се дефинира лесно; тя се състои от страните, които не били окупирани от Съветската армия и които не попаднали под комунистически контрол. Тези страни обаче принадлежали към две различни групи. Едната била съставена от неутрални, които останали извън различните военни и икономически съюзи на епохата; другата, по-голямата група, била съставена от онези, които станали членки или на Организацията на Североатлантическия договор (НАТО), или на Европейската икономическа общност (ЕЕО), или и на двете. (Виж Приложение III, стр. 1341.)
Западна Европа се отличава и с факта, че през 1945 г. все още била родна база на световните колониални империи. Действително с изключение на САЩ и Съветския съюз, чийто империализъм не е от традиционния тип, нямало имперски сили, които да не били западноевропейски. Германия била лишена от отвъдморските си колонии през 1919 г. Италия последвала съдбата й през 1946 г. Но Британската, Холандската, френската, Белгийската и Португалската империи до голяма степен били непокътнати. Разпадането им в ранните следвоенни десетилетия представлявало фундаментален елемент от променящата се европейска сцена. Деколонизацията била необходимо предварително условие за появата на една нова Европейска общност от равни, демократични партньори.