По време на и непосредствено след Втората световна война много европейски империалисти се надявали, че ще могат да запазят или да възстановят своите империи. “Не съм станал пръв министър на Негово Величество”, казал Чърчил, за да ръководя ликвидирането на Британската империя.” Но станало точно така.
Имало много причини, поради които, до 1945 г., поддържането на европейските империи станало буквално невъзможно. Първата и най-главната била, че елитите на колониалните народи, много от тях получили образованието с Европа, се научили на национализъм и демокрация от своите господари и сега шумно изисквали своята независимост. Връзките между колониите и метрополиите отслабнали по време на войната. Вече нямало налични ресурси те да бъдат възстановени чрез сила; нито съществувала волята да се увековачава господството на една раса над друга. САЩ, от които Западна Европа зависела сега, решително се противопоставяли на старомодния колониапизъм; същото се отнасяло и до Обединените нации. Империализмът вече не бил нито жизнеспособен, нито уважаван. Главният въпрос бил дали империалистите ще се преклонят пред вятъра на промяната, или ще се опитат да застанат срещу него. Нищо не разкрива подобре бездната между Източна и Западна Европа на този етап. В същото време, когато Съветският съюз се разширявал и консолидирал своята империя над народите от Източна Европа, имперските правителства в Западна Европа отчаяно търсели начини да демонтират своите империи. Поради някаква причина тези два сродни аспекта от европейския империализъм рядко се дискутират под едно и също заглавие.
Процесът на деколонизация бил изключително сложен и много от усложнени-
1072
ОМвА ЕТ МРМЗД
ята произтичали от условията извън Европа. Но всяка империя притежавала свой собствен дух; всяка притежавала разнообразни територии, вариращи от самоуправляващи се доминиони до колонии и територии под опека; и всяка владеела много различни по степен военни сили. С изключение на Британия и Португалия всички имперски сили били победени и окупирани по време на войната и започвали от слаби позиции.
Британската империя, която окупирала площ близо 125 пъти по-голяма от Великобритания, вече била в напреднало състояние на трансформация. Всички “бели доминиони” били напълно независими от 1931 г.; и много други владения на короната били подготвени за самоуправление или за местно администриране. От 250 000 служители в Британската колониална служба през 1945 г. само 66 000 били от Британия. Случаят за проверка била Индия, субконтинент с 400 милиона жители, където кампанията на Ганди за съпротива без насилие привлякла вниманието на целия свят. Следвоенното британско лейбъристко правителство решило да даде на Индия безусловна независимост. На 15 август 1947 г. последният вицекрап приел салюта в Делхи, когато Радж видял британския флаг да се смъква за последен път. Индия, Пакистан, Бирма и Цейлон станали независими държави. Настъпила оргия от междунационални кланета между мюсюлмани и хиндуисти, но нищо не било насочено директно срещу британците.
Няколко от по-малките колонии причинили много по-големи проблеми. През май 1948 г. Британия върнала мандата на Палестина на ООН след години на насилие както от страна на ционистките терористи, така и от страна на арабските бунтовници. В Малая комунистическото въстание продължило от 1948 до 1957 г.; в Кипър войната срещу Еока - от 1950 до 1960 г.; В Кения кампанията Мау-Мау - от 1952 до 1957 г.; в Египет борбата, кулминирала в Суецката криза - от 1952 до 1956; в Южна Родезия (Зимбабве) смутовете за бялото движение - от 1959 до 1980 г. Другаде в Африка шествието на мирни актове на независимост започнало с Гана през 1957 г. и Нигерия през 1960 г. В края на процеса почти всички бивши британски колонии се присъединили към Британската общност, доброволна асоциация, основана първоначално от самоуправляващите се доминиони. Южна Африка напуснала през 1961 г., Пакистан - през 1973 г. Останалите административни функции на Канцеларията на Общността били прехвърлени поетапно на Външното министерство до 1968 г. Преференциалните мита в Общността били премахнати през 1973 г. Разпадането на най-голямата империя на света било завършено в рамките на четвърт век.