Когато Империята изчезнала обаче, основната британска дилема лежала в нуждата да се направи избор между несигурните “специални връзки” със САЩ и перспективата за по-близки връзки с европейските съседи. Естествената склонност била да се вземе най-доброто от двата свята: да се даде недвусмислена подкрепа на САЩ и на НАТО и същевременно Британия да се присъедини към Европейската общност. С малко късмет британците можели да извлекат максимум икономическа изгода с минимална загуба на суверенитета и историческите връзки. Генерал Дьо Гол забелязал този кроеж и го блокирал. След смъртта му британското влизане в ЕИО било договорено успешно. Но в края на 80-те години старата дилема се появила отново; рано или късно британците щели да бъдат принудени да направят своя избор. Британските консерватори се страхували, че Обединеното кралство може да изгуби своята душа; техните критици твърдели, че вътрешните проблеми могат да бъдат решени само в евро-
ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1079
пейския контекст17. Сред объркването някои хора се чудели дали Обединеното Кралство ще доживее, за да отпразнува своята тристагодишнина.
Франция, Италия, Западна Германия и Великобритания - всяка с население над 50 милиона - положително били най-големите държави в Западна Европа. По-малките страни можели да упражнят влияние най-добре, като се присъединят към регионални съюзи. Белгия, Холандия и Люксембург още след войната координирали неофициално своята политика; те сключили Икономическия съюз Бенелюкс през 1958 г. Раздирана от етнически противоречия през 1971 г., Белгия се превърнала във федерален съюз от три автономни провинции - Фландрия, Брюксел и Вапония. В Скандинавия Дания, Норвегия и Исландия, всичките членки на НАТО, се присъединили към Швеция и Финландия, и двете неутрални, в Нордическия съвет, образуван през 1953 г. В тяхната вътрешна политика доминирали различни клонове на социалдемокрацията. Общо казано, колкото по-малка била държавата, толкова по-голям бил нейният залог за един евентуален Европейски съюз.
Европейският фашизъм, макар и периферен, изчезвал бавно. Режимът на Салазар в Португалия бил свален през 1974 г. В Испания режимът на франко оцелял до смъртта на Каудильо през 1975 г. В Гърция, дълбоко разделена от конфликта в Кипър, хунтата на полковниците била на власт между 1967 и 1974 г. Програмата за икономическа реформа от началото на 60-те години отстранила много несъответствия. Възраждането на монархията в лицето на крал Хуан Карлос осигурило важен източник за политическо лидерство; имало и силно изразен обществен консенсус за приемането на Испания в европейските институции. Американската подкрепа също се оказала важен фактор. В резултат от това, макар че преговорите между Брюксел и Мадрид били продължителни и на моменти несигурни, 141 сесии били достатъчни за Испания да успее да влезе в ЕИО през 1983 г., една година след влизането й в НАТО. В контраст с по-мрачните прогнози интеграцията на една по-изостанапа икономика се оказало безпроблемна.