Културният живот на Западна Европа се развивал в условията на политически либерализъм, с голям напредък в технологиите и медиите, особено в телевизията и сред вълната от американски внос. Цялостният ефект се наблюдавал в отслабването на конвенционалните ограничения и до известна степен в намаляването на националните особености. Свободата на изкуствата се приемала за даденост. Плурализмът на възгледите бил норма.
Във философията екзистенциализмът на Мартин Хайдегер (1889-1976) и на Жан-Пол Сартр (1905-80) дошъл на мода след войната, докато в английски говорещия свят последователите на Лудвиг Витгенщайн (1889-1951), австриец, работещ в Кеймбридж, смятали, че логическият позитивизъм прави излишна всяка друга философия. Във Франция поклонниците на Жак Дерида (род. 1930) и на неговия метод за деконструк-ция смятали, че всяка рационапна мисъл трябва да бъде отделена и да бъде показано нейното безсмислие. Марксизмът бил моден в интелектуалните кръгове в продължение на двадесет-тридесет години и довел до онова, което било наречено “Голямата конфронтация” между марксистките интелектуалци, подхранвани от Грамши, Пукаш и Блох, и техните критици. Най-унищожителната критика дошла от бившия полски марксист Лешек Колаковски (род. 1927), чиято книга “Основни течения на марксизма”(1978)
1080
М6ЗДЕГ11ШМЗД
служмт*тяокжанщ№тхкшшм№юшщю№жт1щтжттет..Ещю№ЖГ‘)<рт<Ье-минизьм получил своя модерен мамифесг вш “’Вторият от” PSW®)) на Сюкш де Будоар. Сартр написал: “‘Адът таза са друтитеГ. Неговата сьцруга,, Де Бунтар,, написала: Ти не си родена жена; ти требва да станеш такава”’. nmussaj
Нарастващото уважение ким науката, една яянюго американска черта, засегнало всички клонове на научното изследване. Социалните шуми — шшшшшщ, икономикс, социология, полипмюшя - упражним огромен ефект върху вичми по-стари дисциплини. Може би най-готодотвормите алтернативи ш сумите тевденции на времето обаче били представеше or родения в Австрия Карл Поппьр (1902-94). “Логшгяанауч-ното откритие“’ преобърнала властващите схващания за научния метод. Той твърдял, по примера ш /Улнвдайн, че никое знание не е абсопотно или вечно и че хипотезите се утвърждават чрез търсене на тяхнага поорешност. Неговата “Бедността на исторщизш“ (1957]) разбила претенциите на социалната наука да формулира законите, направляващи историческото развитие. Неговата “Отйоретто общество unesoêtime Щреа&Ве” (19Щ послужила за оправдание на либералната демокрация, която |щяда да доживее времето да вида своя триумф в цяла Европа.
В изкуствата течението по-кьсно се обърнало срещу дезинтеграционште тенденции ш модернизма; и ‘“посшодернистмчнага” комбинация от старо и ново спечелила ишчш.. ЛЛаизднародноте фестивали като този в Залцбург, Байройт или Единбург съборшлмшршяалноде бариери.
(Кодуштщюнните жщм процъфтявали. В епохата на почти пьпна грамотност шободшта преса мода голям успех. Качествени вестници като The Tintes, Le Monde, СшНеяе Mia Sena млин FiatnkMer ABgemeine Zeitung се присъединили кьмпопупярните «один^роди одиюанщ, жълтите таблоиди, а от 80-те падини - и към легализираната пор жяграфш. Шшм»,, радиото и звуковите технологии разширили много масовата публика и създали нови худ ожествени форми като musique concrète. Нищо обаче не можело да се сравни с мащаба на влияние на телевизията - чието излъчване започнало във Франция през декември 1944 г., в Британия през 1946 г., а в Западна Германия през 1652 г.
Американското влияние се усещаш почти във всяка сфера, особено в холивудските филми, в танцовата музика и в полулярното облекло. Младежката мода на “поп културата*, където юношите се обличали в джинси, подходящи и за двата пола, подражавали на филмовите идоли или на рок звездите, станала напълно трансатлантическа и космололитна. В един свят, обусловен от неограничена търговска реклама, започнали да се изразяват страхове, че ‘медията е посланието*, с други думи, че хората могат да бъдат убедени да повярват във всичко. Американският английски - езикът на НАТО, на науката и “поп културата” - не можел да бъде сдържан като главно движещо средство за международна комуникация. “Franglais* бил официално осъден във Франция; но преподаването и все повече използването на английски започнало да се приема като образователен и културен приоритет във всички европейски страни. Глупавият материализъм обаче започнал да се смята за най-коварното нещо, внесено от Америка. Може би е несправедливо да се обвиняват САЩ за това, че са редуцирали европейците до нивото на икономически животни; но Вили Бранд изразяваше широко разпространените чувства в това отношение, когато попита: “Всички ние ли искаме да бъдем американци?”