ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
121
ЕСО
ЕКОЛОГИЧНОТО опустошение привлякло вниманието на гръцките управници още в началото на VI век пр. Хр. Солон, Законодателят, предложил култивирането на стръмните склонове да бъде забранено, за да се предотврати ерозията на почвата; а Пизистрат проявил щедрост към фермерите, които засаждали маслинови дръвчета, за да противодействат на обезлесяването и прекаленото разширяване на пасищата. Двеста години по-юьсно Платон забелязал щетите, нанесени върху земята на Атика:
Онова, което е останало сега, сравнено с онова, което е съществувало тогава, е като скелета на болен човек, всичката мазнина и мека земя са погубени… Има няколко планини, в които сега няма нищо друго освен храна за пчели, но до неотдавна там е имало дървета… и безгранични пасища. Нещо повече, те са били обогатени от ежегодните дъждове, пускани от Зевс, които не са били изгубени за тях, както сега… [осигурявали са]… изобилни запаси от изворна вода и потоци, поради което гробниците са останали дори и досега, на местата, където някога са бликали фонтани1.
От екологическа гледна точка “възприемането на земеделието е било най-фундаментална-та промяна в човешката история”. То е познато като “Първия преход”, тъй като е създало първата форма на изкуствена околна среда - култивираната околност. В този процес Европа е била по-късен придатък към основното развитие на земеделието в Югозападна Азия, движейки се паралелно с Китай и Средна Америка. Но тя е понесла всички последствия -постоянен излишък от храни и следователно потенциал за демографски растеж; подредено, йерархично общество; нарастване на социалната принуда както в труда, така и по време на война; появата на градове, организирана търговия и писмена култура - и екологични бедствия.
И най-вече се породили определени начини на мислене за връзката на човечеството с природата. Юдейско-християнската традиция, на която било съдено да триумфира в Европа, произхожда от епохата на “Първия преход”. Тя набляга на човешкото превъзходство над останалата част от Мирозданието:
Плодете се, размножавайте се и напълнете земята. Ще се страхуват от вас и ще треперят от вас всички земни животни и всички птици; те с всичко, що пълзи по земята, и с всички морски риби са предадени в ръцете ви.
Всичко живо, що се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както дадох зелената трева. (Битие 9)
А ти си го направил само малко по-долен от ангелите [Човека], И със слава и чест си го увенчал.
Поставил си го господар над делата на ръцете си; Всичко си подчинил под нозете му… (Псалми 8)
Небесата са небеса на Господа; А земята Той даде на човешките чада. (Псалми 115)2
122
HELLAS
Мислителите дисиденти като Мозес Маймонид или св. Франциск, които отхвърлили това експлоататорско разковниче, трябва да се считат за отделно малцинство.
Но становищата не се променят след появата на светската мисъл по време на Ренесанса и Научната революция (виж Глава VII). “Човекът, ако погледнем към крайните причини, пише Франсиз Бейкън, трябва да се приема като център на света.” Прогресът, включително материалният прогрес, чийто край не се вижда, бе един от големите идеали на Просвещението. Човечеството бе преценено като нещо, което може да бъде усъвършенствано чрез, заедно с всичко останало, прилагането на новата наука икономикс. Но в очите на истинския еколог “икономиксът възкачи на трона някои от нашите най-непривлекателни предразположения: материалната алчност, конкуренцията, лакомията, гордостта, егоизма, недалновидността и обикновената алчност3. (Мадкет]
Разбира се, до времето на Просвещението светът се е движил в епохата на “Втория преход”. Логиката на експлоатацията е напредвала от “изнасилването на природата”, т. е. използването на подновими ботанически и зоологически ресурси към необуздана консумация на неподновими ресурси, особено на изкопаеми горива като въглищата и петрола. На този етап Европа определено поема лидерството. Индустриалната революция бързо увеличава броя на хората, разрастването на градовете, очакванията за изобилие и степента на консумация, отравяне на околната среда и изтощаване. И над всичко тя увеличава способностите на хората да причиняват екологични травми до степен, която Солон и Платон никога не са си представяли.