Най-големият успех на Западна Европа се крие в икономиката. Скоростта и мащабите на икономическото възстановяване след 1948 г. били безпрецедентни в европейската история и несравними с никоя друг част на света освен с Япония. Успехът бил толкова неочакван и грандиозен, че историците не могат да постигнат лесно съгласие за неговите причини. Той се описва далеч по-лесно, отколкото се обяснява. Определено дължи много на старта, осигурен от Плана Маршал, на продължилото взаимодействие със САЩ и на климата на либералната демокрация, който благоприятствал много свободната инициатива. Той също така може да се изследва във връзка с напредъка в науката и технологиите, с радикалните промени в земеделието, производството на енергия, транспорта и индустриалните връзки.
1084
DIVISA ET INDIVISA
Планът Маршал бил особено важно стартиращо напомпващо начинание за растежа, което осигурило пари, за да поддържа европейската търговия и индустрия, след като първоначалният следвоенен подем се провалил. Но той не се интересувал от модела на помпата. Да използваме друга метафора - той бил кръвопреливане, което дало на западноевропейските икономики силата да направляват собственото си възстановяване. Няколко от най-големите американски фирми инвестирали в Западна Европа още на много ранен етап. Дюпон, Дженерап Мотърс, а по-късно и IBM помогнали за създаването на трансатлантическа конкуренция. С времето много от по-големите европейски мултинационални компании - Роял Дъч Шел, BP, EMI, Юнилевър -били способни да върнат комплимента.
Съвременната икономическа теория и практика до голяма степен са продукт на евро-американското взаимодействие. Кейнсианската революция в макроикономик-са вече била потвърдила, че правителствената намеса играе важна роля за подхранването на бизнес климата, поддържа пълната заетост и управлява цикличните кризи чрез приспособяване на паричния поток, на лихвения процент, на валутния курс и на данъчното облагане. С времето монетаристката реакция срещу Кейнс била задействана по вдъхновение от Милтън фридман. Още от началото Западна Европа участвала в международната монетарна система, създадена през юли 1944 г. под англо-американско покровителство на конференцията в Бретън Уудс, където Кейнс ръководил британската делегация. Създадените в резултат на това институции - Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка - и двете управлявани от ООН, имали силно европейско участие и до известна степен се конкурирали с другите чисто европейски организации. В Западна Европа, както и в САЩ, се приемало за даденост, че демократичната политика е задължително допълнение за ефективното управление на една пазарна икономика.
Науката и технологиите навлезли в епохата, когато били поощрявани от огромни държавни и международни фондове. CERN, Европейският център за ядрени изследвания (1953), и ESRO, Европейската организация за космически изследвания (1964), били сред главните проекти. Националните бюджети вече не били достатъчни за скъпите операции като производството на самолети. Модерните земеделски техники достигнали до по-голямата част от Западна Европа чак през 50-те години. През 1945 г. британските фермери, които използвали трактори, били изключение; до 1960 г. дори най-дребните континентални земеделски стопани вече го правели. Последвало използването на всякаква механизация, изкуствени торове и интензивни методи. Британия и Западна Германия останали вносители на храни, но Дания, франция и Италия станали мощни износители. От 60-те години Западна Европа била затруднена от колосални излишъци - известните “маслени планини”, “винени езера” и огромните “зърнени хълмове” на Общата аграрна политика (CAP). Производството на енергия се придвижвало стабилно от традиционните въглища към петрола, природния газ, хидроцентралите и ядрените горива. Особено франция направила огромни инвестиции в хидроцентралите и ядрените електроцентрали. Откриването на петрол и газ в Северно море край Шотландия и Норвегия през 70-те години намалило зависимостта от чуждестранния внос.