Транспортната инфраструктура била разширена неимоверно. Държавните железопътни мрежи били електрифицирани и рационализирани. В случая с Train de Grande
tDrUI IM r/WMCJ 1СПЛ И пьди 1ИМА
lUöb
Vitesse (TGV) на френските железопътни линии, въведен през 1981 r., франция преминала в епохата на супервлаковете, равнявайки се само с Япония. Германските аутобани били разширявани систематично; те служели като модел за великолепни автостради, автомаршрути и пътища навсякъде. Тунелите под Алпите или под Ламанша (1993) и изумителните мостове като Europabrücke в Австрия затворили липсващите връзки в една унифицирана мрежа. Международни водни пътища с огромен капацитет свързали Рейн с Рона, Ротердам с Марсилия. Europoort край Ротердам, завършено през 1981 г., най-голямото в света, било фокус на амбициозния план за делтата на Рейн за мелиорация и контрол на течението. Въздушният транспорт се развил до такава степен, че един европейски бизнесмен трябвало да се замисли дали да свърши дневната си работа в европейски град по негов избор и да се върне същата вечер.
Постиндустриалните икономики престанали да разчитат на количествената продукция на тежката индустрия. Процъфтял секторът на услугите, както и новите търговски структури от супермаркети и универсални магазини. Европейските желязо и стомана, след забележителен бум през 50-те години, отстъпили пред електрониката, пластмасите и сложните машини.
Това били компонентите за мощния икономически мотор, който започнал да се ускорява, след като Планът Маршал го заредил. Само с две незначителни паузи, едната през 1951-2 r., причинена от Корейската война, и другата през 1957-8 г., всеки основен индекс показвал неуморима траектория нагоре. Economic Survey for Europe, публикувано през 1951 r., предвидило 40-60% растеж в индустриалната продукция до края на десетилетието. Целите били надминати за по-малко от пет години. До 1964 г. индустриапното производство било повече от два пъти и половина по-голямо от 1938 г. През 1948-63 г. средният годишен растеж на БНП бил 7,6% в Западна Германия, 6% в Италия, 4,6% във франция, 2,5% в Обединеното кралство. Западноевропейската търговия все още нараствала по-бързо от световната, от която представлявала около 40%.
Западногерманското Wirtschaftswunder, или “Икономическо чудо”, лежи в сърцето на възстановяването на Западна Европа. Обратно на популярните погрешни схващания, Западна Германия не надминавала характеристиките на всичките си съперници. Италианското miracolo едва ли било по-малко грандиозно; и Германия не създала най-високия стандарт на живот на континента. Но благодарение на самите размери и централното разположение на западногерманската икономика тя била жизненоважна за успеха на всички останали. Нейното психологическо влияние било засилено, защото стартовата точка била много ниска. Авторът на “Икономическото чудо” доктор Ерхард отхвърлил държавното планиране от вида, предпочитан във франция и Италия, макар че определени ключови сектори били национализирани. Останалото било оставено на ефикасната организация, големите инвестиции, разумното обучение и упоритата работа. Цифрите говорели сами за себе си: през 1948-62 г. западногерманската външна търговия нараствала средно годишно с 16%; западногерманските собственици на коли литнали от 200 000 през 1948 г. до 9 милиона през 1965 г.; в същия период били построени 8 милиона нови жилища - достатъчно, за да подслонят една по-малка нация. Безработицата паднала драматично, докарвайки вълна от Gastarbeiter, или “работници гости”, особено от Турция и Югославия. Външните инвестиции в Западна Германия през 1961 г. достигнали до точката, когато правителството
1086
DIVISA ET INDIVISA
взело решителни мерки, за да ги обезсьрчи. Индустриалната продукция (1958 = 100) показала как Западна Германия, претърпяла най-големи разрушения от войната, отишла най-далеч след това:
1938 1948 1959 1967
Западна Германия 53 27 107 158
Франция 52 55 101 155
Италия 43 44 112 212
Великобритания 67 74 105 133
САЩ 33 73 113 168
Япония 58 22 120 34718
Като пример за сравнение БНП на Западна Германия бил със 115 билион долара по-голям от този на всички източноевропейски членове на Съветския блок взети заедно.
Триумфапното икономическо възстановяване на Западна Европа неизбежно накарало всички да се замислят. Ако всяка национална икономика просперирала толкова много поотделно, колко ли биха могли да просперират те в синхрон, ако се премахнат всички разнообразни бариери между националните държави? Тук бил зародишът на идеята, която щяла да даде нова жизненост на западащото движение за европейско единство. Тя щяла да апелира не само към онези, които виждали икономическото обединение като ограничено само за себе си, но и към онези, които го виждали като инструмент за прокарване на по-фундаментален политически процес.