Не е изненадващо, че след като англосаксонците отказали да поемат водачеството, европейската мантия паднала предимно върху раменете на франция. За разлика от германците и италианците, французите възстановили своето място в победилата коалиция; в същото време ненавиждали второстепенната роля, която им била отредена. При тези обстоятелства по-малко националистическото крило от доминиращото голистко движение видяло своята историческа възможност. На 20 юли 1948 г. силно изявление в полза на европейското единство направил от падналият френски външен министър Жорж Бидо. След това Моне, Шуман и Плевбн щели да повдигнат това предизвикателство.
Жан Моне (1888-1979), икономист, започнал своята кариера начело на семейния бизнес за производство на бренди в Коняк. От 1920 до 1923 г. той бил заместник-ге-нерален секретар на Обществото на народите; а през 1940 г. дал на Чърчил идеята за френско-британския съюз. През 1947-9 г. оглавявал френския национален икономически план, като продължил да го прави под ръководството на много министри. Моне пламенно вярвал в пълномащабния европейски съюз - политически, военен и икономически. Неговата цел щяла да бъде постигната стъпка по стъпка, докато се стигне до онова, което наричал “функционапизъм”, тоест чрез устойчиво прехвърляне на все по-голям брой fonctions, или “сфери на дейност”, от националния към наднационаЛния
т.
ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1087
контрол. Той бил наследникът на Аристид Бриан и бил наречен “Бащата на Европа”, робер Шуман (1886-1963), католик от Лотарингия, бил водещ ученик както на Зангние, така и на Моне. Преди войната той дълго служил като депутат. През войната се сражавал на страната на Съпротивата и бил затворен. След войната станал член-осно-вател на католическия комитет, на който Зангние бил почетен председател. В оперетните кабинети на Четвъртата република на два пъти бил министър-председател. В критичния момент, през 1948-50 г., Шуман застанал начело на френското външно министерство, Ке д’Орсе. Рене Плевбн (1901 -), член на военновременните сили Françaises Libres, бил два пъти министър-председател на франция. Той бил лидерът на бившата голистка фракция, която се отклонила от пътя на Дьо Гол.
френската група намерила свои готови партньори в лицето на Пол-Анри Спаак (1899-1971) и Алсиде де Гаспери (1881-1954), партньори на Шуман от първоначалния Комитет за връзка (виж по-горе). Първият бил социалист, който служил като външен министър, финансов министър или министър-председател на Белгия от 1938 до 1966 г. През 1946 г. той бил президент на първата Генерална асамблея на ООН. Вторият, християндемократ, бил двуезичен южнотиролец, който бил премиер в няколко последователни италиански коалиции от 1945 до 1953 г. Като Спаак той бил силен привърженик на НАТО. Те заедно оформили голям екип, който се заел да ускори ритъма.
През август 1949 г. Съветът на Европа започнал своята работа в Страсбург. Неговият минималистичен мандат, който бил да прокламира европейското единство чрез дебати, реклама и изследвания, бил определен от британската резервираност. Той нямал изпълнителна власт. Бил ръководен от Комитета на министрите, които се срещали насаме, и от публичната Консултативна асамблея. Комисиите по престъпността, човешките права, културното и законовото сътрудничество вършели полезна работа, както и Европейският съд за човешките права, който бил председателстван от него. Но неговите хоризонти били насочени към неясно и далечно бъдеще. Година след като Страсбург приветствал Съвета, в Париж бил разкрит далеч по-амбициозният план на Шуман.
Стратегията на активистите била да представят максимален брой предложения с надежда, че минимална част от програмата ще бъде изпълнена. Те трябвало да действат в рамките на Западния съюз, все още доминиран от Вашингтон и Лондон, и да се съобразяват със съществуващите договорености в НАТО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Съвета на Европа. Въпреки това Планът Шуман от май 1950 г. предложил важна група от икономически, военни и политически институции. Той апелирал за икономическа организация, координираща желязната и стоманената индустрия, и за европейска армия, която заедно да оформи основата за Съединените щати в Европа. Планът бил подготвен тайно, без предварителна консултация с Лондон. В случая икономическият елемент успял, докато военният и политическият елемент били изоставени. След това трите нишки на европейското обединение били обречени да се развиват по различни пътища и с различна скорост.