1092
ОМвА ЕТ 1№М8А
Хелзинки станал един от най-елегантните и най-скъпите градове в Европа - западната витрина на прага на Ленинград, “финландизацията” била статус, който много от окупираните от Съветите страни желаели, но никоя, освен Австрия, никога не получила.
Австрия спечелила от легендата на съюзниците, че е била първата жертва на нацистите. Разделена, като Германия, на четири окупационни зони, републиката успяла да си върне пълния суверенитет въз основа на Staatsveгtag, или “държавен договор” (1955), подписан от всичките четири окупационни сили. Условията включвали строг неутралитет плюс постоянно поддържане на големия съветски военен мемориал във Виена. Връщането на независимостта било последвано от период на безпрецедентен просперитет, подобен на този в съседна Швейцария, и със сравнително намаляване на напрежението със съседите. Политиката била доминирана от добре балансираното съперничество между Социалистическата партия, която владеела канцлерството при Бруно Крайски (1970-83), и консервативната Народна партия. През 1986 г. международната кампания за дискредитиране на австрийския президент Курт Валдхайм, бивш генерален секретар на ООН, не успяла да му навреди; но тя напомнила на Австрия за нейното минало. Австрийските граници съдържали някои отклонения. Благодарение на договора от 1868 г., двата района Юнгхолц и Мителберг оформят част от баварската митническа зона. Провинциите Ворарлберг и Тирол се ползват със свободна търговия с Алто Адиге и Трентино в Италия.
Седем европейски държавички, последните оцелели от безбройните исторически ми-нидържави, били прекалено малки, за да упражняват активна роля в международните отношения; но всяка била способна да използва своето ексцентрично положение.
Сан Марино (основано през V век сл. Хр., територия 62 кв. км, население 23 000 души) претендирало, че е най-старата държава в Европа. Признато за независимо през 1631 г., то обгръща склоновете на Монте Титано край Римини и е изцяло обградено от италиански територии. След войната функционирало като данъчен рай за богати италианци, управлявано от местно правителство, доминирано алтернативно от комунисти и християндемократи.
Великото херцогство Лихтенщайн (основано през 1719 г., територия 157 кв. км, население 27 000 души) отстъпило външната си политика на Швейцария. През 1980 г. с 16 440 долара имало най-високия БНП на глава от населението в Европа. То е последната оцеляла съставка на Свещената Римска империя.
Княжество Монако (територия 150 хектара, население около 30 000 души) било самоуправляващ се протекторат на Франция, заемащ малък анклав на Ривиерата източно от Ница. Модерният му статус бил създаден през 1861 г.; преди било владение на Испания (от 1542), франция (от 1641) и Сардиния (от 1815). Неговата конституция поставя властта в ръцете на фамилията Грималди. Доходите му зависят силно от казиното в Монте Карло.
Андора (територия 495 кв. км, население около 43 000 души), високо в Източните Пиренеи, запазила своята автономия от 1278 г., когато била поставена под обединения протекторат на епископа от Ургел и граф Де фоа. В по-късни времена властта на последния беше упражнявана от префекта на Ариеж от името на президента на
ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1093
френската република. Доходите му са от туризъм, особено скиорство, и от безмитна търговия.
Остров Ман (територия 518 кв. км, население 65 000 души през 1986 г.) и островите в Ламанша (Джърси, Олдърни, Гърнзи и Сарк - територия 194 кв. км, население около 134 000 души през 1981 г.) били британски васали с английски връзки още от времето на норманското нашествие. Те никога не се присъединили официално към Обединеното кралство. И двете са богат данъчен рай. Баронесата на Сарк все още оспорвала своите прерогативи с Уестминстьр през 60-те години. През 90-те години “парламентът” на Остров Ман все още настояваше на своята независимост, отказвайки да последва примера на Англия за легализиране на хомосексуалните актове по взаимно съгласие между възрастни.
Гибралтар била единствената зависима от Британия територия извън Британските острови, присъединила се към Европейската общност. В това той последвал френските задморски департаменти Гваделупа, Мартиника, Реюнион и Гвиана. Всички други британски и френски колонии, като автономните датски региони на [Faroe] Гренландия, останали извън ЕО.
Град Ватикана (територия 44 хектара, население около 1000 души през 1981 г.) бил последната европейска автокрация. Нейният владетел, папата, упражнявал същата неограничена власт над последната папска държава, както и над римокатолическата църква, на която бе главна квартира. Най-близкото й съответствие бе “теок-ратичната република” Атон [athos], която се ползва с автономия в Гърция от 1926 г.