Тези останки от миналото напомнят, че разнообразието и традицията играят важна роля в европейския живот. Европа никога не е била напълно потопена в силовата политика.
Източна Европа, 1945-1985
“Източна Европа” в следвоенната епоха имала две различни значения. Терминът логично можел да се отнася за всяка част от Континента, която се намирала от Съветската страна на Желязната завеса. В този смисъл тя включвала европейските страни, които влизали в Съветския съюз, и други, които не били. По-обичайно обаче той бил използван като синоним за сателитите на СССР в “Източноцентрална” и “Югоизточна” Европа като разграничение от самия СССР.
В последния анализ тези разграничения имат само ограничена тежест. Никоя от държавите, организирани по Лениновите принципи, независимо дали са от тъй наречените “народни демокрации” или от републиките на Съветския съюз, не можела да се ползва със значителна степен на независимост. Всички те били построени като фасади за упражняването на диктаторски прерогативи на воденото от Съветите комунистическо движение. Поради това по дефиниция следвоенната история на Източна Европа може да приеме за своя отправна точка единствено политиката на КПСС, преди да се придвижи към изследването на още по-трудното за разгадаване тълкуване на московските желания към по-своеволните васали на Москва.
Преди крайния упадък след 1985 г. следвоенната история на Съветския съюз се разделя натри периода. Първият (1945-53) бил зает от последните години на Великия
1094
0М8АЕТМ0М8А
Сталин. Вторият (1953-64) бил доминиран от тъй наречената десталинизация по време на възхода и падението на Никита Сергеевич Хрушчов. Третият (1964-85), по-кьс-но назован “Епохата на стагнация”, бил започнат и вдъхновяван от Леонид Илич Брежнев. Взети заедно, тези четири десетилетия станали свидетели на една от най-грандиозните илюзии в модерната история. Съветският съюз излязъл от Втората световна война като най-голямата военна сила в Европа; и продължил да се изгражда като една от двете глобални суперсили. По всички външни представи той бил невъобразимо силна, непревземаема крепост, въоръжена с най-големия на света арсенал от ядрени оръжия. В същото време неговите вътрешни процеси се разпадали с безпрецедентна скорост; тялото му било разяждано от политическия еквивалент на рака. Историята е пълна с гиганти на глинени крака - старата Руска империя е класически пример за това, - но тук имало един брониран динозавър, който умирал на крака. И никой не виждал неговата беда - нито западните съветолози, нито, докато не станало много късно, самите съветски лидери. С известен брой почетни изключения и двете групи прекарали повечето от тези 40 години, възхищавайки се от Съветския съюз като образец на здравето и прогреса.
Последните години на Сталин не донесли облекчение след дългата нощ от страхове и страдания. Спекулациите, че възрастта и победата ще го умилостивят, се оказали неоснователни. Същата стара банда от предвоенните приятелчета на Сталин се вкопчила във властта. Същата смесица от терор, пропаганда и колективна рутина ус-мирявала съветските народи. ГУЛАГ поддържал същите редовни действия на масови арести и робски труд. Съществуват силни доказателства, за да се предполага, че Сталин, след като открил тъй наречения “Докторски заговор”, се подготвял за друга голяма чистка, когато починал.
В онези години Съветската империя се разширила до най-голямата си степен. Тя го направила чрез военни завоевания и чрез политически сурогати, които създали политически, икономически и социални клонинги по съветски модел. Скоро след окупацията на Източна Европа големият напредък дошъл с победата на комунистите в Китай. Мао Дзедун написал, че “Властта расте върху дулото на оръжието”; и триумфирал през 1949 г. без директна интервенция от страна на Москва. Той изповядвал малко по-различни идеологически възгледи от Съветите и добре знаел, че Сталин първоначално подкрепял смъртния му враг Чан Кай Ши. Но по това време бил доволен да бъде лоялен член на Съветския лагер. В продължение на дузина години Москва стояла начело на едно движение, което контролирало най-многолюдната нация на света, както и най-голямата държава на света. Тъй нареченият “Социалистически лагер” обгръщал половината от човечеството.
Голямо значение се отдавало на нарастващото съветско влияние върху бившите колониални народи. В епохата на деколонизацията Москва виждала себе си като естествен покровител и наставник на всички националноосвободителни движения. Най-силните й връзки били изковани с Виетнам, Арабския свят и Куба.