Всички налични ресурси били хвърлени във военните аспекти на ядрената наука. В Маяк в Урал и другаде екипи от галени и учени роби се трудели, за да създадат съветската “бомба”. Атомното устройство било изпитано успешно в арктическата Но-вая земля през 1949 г., а водородното - през 1953 г. След това периодът на американ-
ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1095
ския ядрен монопол свършил. До смъртта на Сталин Съветският съюз затвърдил своя статус на суперсила.
Сталин починал на 5 март 1953 г., след като получил удар в своята дача в Кун-цево. В смъртната си агония той останал да лежи на пода цели 24 часа. Никой кремълски лекар, на когото му бил скъп животът, не отивал да го спаси. Членовете на Политбюро се редували да бдят до него:
Щом Сталин показа признаци на съзнание, Берия се хвърли на колене и започна да целува ръката на Сталин. Когато Сталин отново загуби съзнание, Берия стана и се изплю… бълвайки омраза“.
Новината за смъртта на Сталин накарала десетки милиони да плачат.
Десталинизация означава точно каквото внушава терминът. Тя премахнала онези черти на съветския режим, които били директно свързани със самия Сталин - култа към личността, единоначалието и практиката на произволен масов терор. Тя поставила началото на период, известен, по романа на Единбург, като “Размразяване”. Когато Берия бил свален и разстрелян след първото заседание на Политбюро, колективното лидерство на неговите колеги убийци успяло да окастри властта на НКВД - вече реорганизирано като КГБ. Но те запазили диктаторската машина непокътната. Облекчили климата на страх, но не въвели значителна степен на демократизация или либерализация. Съветската система запазила своя тоталитарен характер. За три години колективното лидерство отстъпило пред личното превъзходство на Хрушчов.
Темпераментният Хрушчов бил може би най-малко противният от всички Сталинови създания. Той бил типичен пролетарски опортюнист, който си проправил път в партийния апарат през най-ужасните години на Терора. Имал черна слава като ста-линистски шеф в Украйна; получил грамотност доста късно, той бил културен простак от най-суров вид. Но имал груб селски чар - особено когато чукал с обувката си по масата в Обединените нации. И бил обграден с големи надежди. Сензационната “Тайна реч” на Хрушчов на XX партиен конгрес през март 1956 г. трябва да се разглежда в своя контекст. Тя създала прецедент, чрез който всеки съветски лидер можел ритуално да отхвърли своя предшественик като престъпник; а нейните много селективни разкрития за престъпленията на Сталин били подбрани внимателно в синхрон с нуждите на партията. Речта скрила повече, отколкото разкрила, и чрез минимизирането на съветската престъпност му спечелила преувеличена репутация за честност. Тя принадлежи към развиващия се съветски жанр на “откритостта”, който започва от Сталиновите откровени речи до постиженията на Горбачов 30 години по-късно.
Властването на Хрушчов било забележително с три сигнални събития. Погрешното разбиране на политиката на “Различни пътища към социализма” довело до голямо напрежение в цяла Източна Европа, до открития конфликт в Унгария и до съдбоносната раздяла с Китай. Развитието на военната наука и изстрелването на “Спуг-ник”, първия сателит на Земята, довели до интензивно съперничество със САЩ и до Кубинската ракетна криза през 1963 г. Количествените постижения на съветската икономика накарали Хрушчов да се хвали, че Съветският съюз ще надмине Запада за 20 години: “Ние ще ви погребем”. Авантюризмът на Хрушчов изплашил много неговите другари; през октомври 1964 г. той бил отстранен в кремълски преврат и изпратен в пенсия.
1096
ОМЗД ЕТ И^ЮМЗА
Леонид Брежнев, друг руснак от Украйна, доминирал над Съветския блок в продължение на две десетилетия. Той бил обвиняван, че е позволил на СССР да се обърне към “неосталинизма” и към “стагнацията”. С времето може да се възприеме като лидера, който е разбирал системата най-добре, който е продължил живота възможно най-много. Той бил преди всичко предпазлив и хитър апаратчик, който разбирал какви са последствията от това да поправяш развалена машина. Краткият му опит с либерализацията по време на Пражката пролет го убедил, съвсем правилно, в ненадеж-ността на най-близките му съюзници и в нуждата от Доктрината Брежнев (виж по-долу). Краткото губене на време с икономически реформи у дома, свързано с главния му партньор Алексей Косигин, го убедило, че рисковете са по-големи от печалбите. Личното познаване на Украйна трябва да го е убедило, че най-малкото отпускане по националния проблем може да предизвика само неприятности. Неговите опити за сближаване със Запада, които комбинирали агресивна военна позиция с внимателно определяне на сферите на влияние, довели до стабилно устройство, което на пръв поглед щяло да гарантира позицията на СССР за вечни времена.