ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1099
членове заемали ключови позиции във всички по-низши ешелони. Като норма ракетните сили не получавали контрол върху своите бойни глави, парашутните сили не контролирали своите транспорти, танковите сили не притежавали свои собствени амуниции или гориво.
Съветските въоръжени сили включвали четири основни компонента - стратегическите ядрени сили, ВВС, армията и флота. В зенита си те наброявали може би 10 милиона души. Според желанията на техните господари те били предназначени да бъдат най-страхотната или най-немощната сила. От 1955 г., когато Варшавският пакт бил създаден като закъснял отговор на НАТО, съветските военни се забъркали в още един бюрократичен слой. Те получили абсолютен контрол върху управлението на Пакта, чиято главна квартира била в Москва, не във Варшава.
Мащабите и организацията на съветските сили за сигурност почти не напомнят за техните съответствия другаде. Да ги наречем “тайна полиция” би било пародия. КГБ бил еквивалентът на ЦРУ, ФБР и американската брегова охрана, слети в едно и с още много допълнителни функции. Освен външното разузнаване неговите различни управления управлявали ГУЛАГ, Главполит, цивипната милиция и системата за цензура. Главната му мисия обаче била да се информира за всичко и за всекиго и да изкоренява “ненадеждните елементи” по всички възможни начини. Неговите униформени офицери, с небесносини еполети, можели да се срещнат във всеки съветски град. Те командвали огромна орда от информатори, главорези и тайни агенти, скрити сред населението, и дублираща армия от повече от милион елитни вътрешни войски, обучени да контролират армията, да охраняват границите, да служат като персонал в лагерите, да потушават безредици и да защитават партийния елит. Най-публичното им и свещено задължение било да стоят на стража пред мавзолея на Ленин. Щабът им в Лубянка в центъра на Москва бил надзираван от статуята на феликс Дзерджински, техния основател. В него се намирали най-страховитите тъмници в цяла Русия.
Съветското общество, официално безкласово, било доминирано от нарастващата бездна между партийния елит и останалото население. След като чистките спрели, членовете на номенклатурата можели да се окопаят на своите позиции, да крадат държавната собственост за своя собствена употреба и да се сдобиват с богатства и власт чрез покровителство. На по-висшите ешелони били отпускани луксозни квартири и дачи, скъпи лимузини, изключителен достъп до закрити магазини, западна валута и пътувания в чужбина. Те били, както обяви Милован Джилас още през 1957 г., “Новата класа” - имотната каста. Колективизираните селяни, обратно, страдали от лишения, по-лоши от онези на крепостните. До 70-те години те не притежавали нито социални осигуровки, нито документи за самоличност. На индустриалните работници казвали, че те са наследили земята; те се трудели в очакване на подобри жилища, заплати и сигурност, но очакванията им никога не се сбъднали. Интелигенцията - която по официапната дефиниция представлявала професионалния обществен слой на “умствените работници” - се радвала на висок престиж, но и на ниски доходи. Въпреки факта, че няколко професии, като лекарите, били предимно женски, съветските жени получавали малко от облекченията, на които се радвали техните сестри на запад. Както в нацистка Германия, официалната пропаганда насърчавала героичната многодетна майка; абортът бил единствената форма за семейно планиране, която била широко достъпна. “Развитият социализъм” бил, по европейските стандарти, много недоразвит.
1100
ОМЭА ЕТ 1№1У18А
Не е изненадващо, че ранните съветски демографски тенденции започнали да се колебаят, особено в Европейска Русия. През 50-те и 60-те години съветското население се възстановило от травматичните загуби през сталинските години и нараснало от 178,5 милиона (1950) до 262,4 милиона (1974); наблюдавал се и забележителен растеж на размерите и броя на населението в големите градове. Но трудностите на съветския градски живот не водели до лекомислена репродуктивност. До 80-те години раждаемостта и продължителността на живота започнали да спадат. Благодарение на запазения растеж в централноазиатските републики доминиращата руска националност започнала да запада. Дори ако официапната цифра 52% през 1979 г. е била точна, руснаците започнали да се превръщат в абсолютно малцинство.