Съветската икономическа система се придържала към основните методи и приоритети, формулирани от Сталин - централно командно планиране, милитаризация, тежка индустрия. Нейните фундаментални провали дълго били скривани зад завесата на фалшифицирани статистики. Петгодишните планове продължавали да създават илюзията за траен количествен успех, дори когато темповете на растеж неизбежно се забавяли и плановете не били изпълнявани. Общите резултати все още изглеждали внушително чак до 1980 г.:
СССР: Избрани производствени индекси
1945 1950 1960 1970 1980
1. Стомана (милиони тонове) 12,3 27,3 65,3 116 148
2. Въглища (милиони тонове) 149 261 510 624 716
3. Петрол (милиони тонове) 19 40 148 353 603
4. Електричество (милиони к\м часа) 43 91 292 741 1294
5. Автомобили (000) 75 363 524 916 2199
6. Индустриална група А 15 27,5 89,4 213,8 391,4
(средства за производство 1913 = 1)
7. Индустриална група Б 2,7 5,7 15 30 49,8
(потребителски стоки 1913 = 1)
8. Зърнени храни (милиони тонове) 47 81 126 187 189
9. Крави (милиони глави) 30 25 34 39 4321
Чак до началото на 80-те години не започнала да се изяснява истината, че цифрите за общото производство са почти неуместни и че съперниците на Съветския съюз са далеч напред почти във всеки сектор.
Без това да е известно на външния свят, привилегированите военен и ядрен сектор поглъщали 30% от съветския БНП - поне пет пъти повече, отколкото се признавало официално. В същото време раздутият комунистически кумир на тежката индустрия продължил да бълва ненужно желязо, стомана и груби химикали. Резултатът бил една икономика, която произвеждала танкове, ракети и самолети в огромни количества, но не можела да задоволи основните нужди на населението. Всички най-важни елементи на гражданската икономика били печално пренебрегнати. Съветско-
ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1101
то земеделие произвеждало нискокачествена храна в огромни количества; но не било способно да я достави на семейната маса. СССР се превърнал в чист вносител на зърно, докато домашните разчитали все повече на задните дворчета на колхозниците (50% от храната, добита от 3% от обработваемата земя). Науката и технологиите в гражданската сфера останали далеч назад от съвършенството. Съветските условия се оказали особено враждебни към компютьризацията и към свободния поток на информация извън централната бюрокрация. Моторизацията, която започнала да си проправя път бързо през 60-те години след закупуването на лиценз от FIAT за производство на “Лада”, била затруднена заради липсата на сервизи и особено на модерни пътища. Секторът на услугите най-общо не бил в нещо повече от зародиш. Потребителският сектор останал постоянно лишен от стоки. Субсидираните цени на храната и на жилищата гарантирали стандарта на съществуване, но подхранвали енергичен черен пазар. Инфраструктурата останала плачевно неадекватна. След 70 години прогрес Съветският съюз не построил нито една пътна връзка от запад на изток. Транссибирската железопътна линия, която била само с една линия, останала единствената жизнена връзка с Далечния изток. “Аерофлот”, най-голямата аеролиния в света, била също така и най-претоварената. Богатствата на Сибир не можели да бъдат експлоатирани подходящо. Колкото повече команди били издавани от Москва, толкова по-слаби били отговорите. Въпреки СИВ източноевропейските сателити се превърнали от чисти помощници в чисто бреме. До началото на 80-те години комбинацията от безконтролни военни разходи и намаляващи доходи от вътрешното производство пред-вещала началото на системна криза, изискваща спешно лечение.
Нямало сериозна възможност за защита на околната среда. Примитивните индустриални методи и натискът на количественото планиране не оставяли място за екологични съображения. Дори когато били приемани закони за околната среда, съществувала малка възможност низшите нива на бюрокрацията да ги наложат в разрез с интересите на основната производствена кампания на Партията. В тоталитарната пар-тия-държава нямало място нито за независима агенция по околната среда, нито за зелен активизъм. В резултат от това Съветският съюз систематично давал най-скан-далните примери в Европа за нехайство и упорито замърсяване на околната среда. Отровените градове, мъртвите реки, токсичният въздух, умиращите гори, неуправляемите радиационни опасности и влошаващото се здраве били прикривани в мъглата на обичайната секретност. Чак експлозията на ядрения реактор в Чернобил в Украйна през април 1986 г., която окъпа половин Европа в радиационно излъчване, даде на света сигнал за тревога за опасностите, но на един много късен етап.