Разбира се, съществували важни вариации и важни синхронни дисонанси. В средата на 60-те години например имало някои страни като Чехословакия, които вече били достигнали до десталинизацията, докато други, като Унгария, вече били преминали както през десталинизацията, така и през нормализацията. Общо казано, тъй като подлагането на съветските методи било по-кратко - 40 години в Източна Европа срещу 70 години в Съветския съюз, - степента на “съветизация” била много по-ниска. Историците не са постигнали съгласие дали да наблягат върху различията или върху приликите. Обаче си остава фактът, че историческият опит на тези осем страни в четирите следвоенни десетилетия бил свързан с този на Съветския съюз и бил фундаментално различен от този на Западна Европа. Всички те били подведени под категорията “Народни демокрации”, която с никакъв полет на въображението не може да бъде описана нито като народна, нито като демокрация.
През първата, сталинстката фаза (1945-53), всички страни от Източна Европа били принудени да приемат типа система, преобладаваща тогава в СССР. В непосредствените следвоенни години Сталин настоял за строг контрол върху Съветската зона в Германия, върху Полша и Румъния. Другаде, докато изграждал комунистическото влияние, той не настоявал за строго подчинение. Но от 1948 г. дисциплината била затегната: всички пукнатини на Желязната завеса трябвало да бъдат запечатани в отговор на Доктрината Труман. Всички основни характеристики на късния сталинизъм трябвало да бъдат наложени безпощадно там, където вече не съществували. Кохорти от съветски “съветници” и специалисти били интегрирани в местните апарати, за да осигурят стандартизация и подчинение.
В тази нова галактика Сталин останал “слънцето с ненадминат блясък”. Но във всяка от страните имало редица от по-малки слънца, от малки местни сталинчета, които се завъртели в орбита. Биерут, Готвалд, Ракоши, Улбрихг, Георге Георгиу-Деж, Живков, Тито и Енвер Ходжа - всички те били обучени в Москва сталински клонинги. Да ги наречем “марионетки” би означавало да ги поласкаем.
Югославия била единствената страна, където подчинението на Москва било отхвърлено на ранен етап. Йосип Броз, или Тито (1892-1980), хърватин, бил в уникална позиция заради това, че прекарал войната в собствената си страна, че имал връзки
1104
ОМЗДЕП№М8А
със Запада и наложил своя режим без съветска помощ. Той бил сталинист с отвратителна слава заради своите репресии. Неговата мултинационална федерация, доминирана от Сърбия, била моделирана по подобие на Съветския съюз, доминиран от Русия, като всички национални проблеми били потиснати ефикасно, федеративна народна република Югославия се появила през 1945 г. Нейната конституция, дефинираща властта на управляващия Съюз на югославските комунисти и на шестте съставни републики, започнала да функционира от януари 1946 г. Но Тито изградил независима база и не бил склонен да приема заповеди. Той не се отнасял благосклонно към колективното земеделие и бил заинтересуван от работническото самоуправление. И така, когато бил критикуван от Коминформа, не положил усилия да се коригира. През юни 1948 г. той и неговата партия били изключени; в продължение на няколко години живеели под заплахата от съветско наказание. Но станало онова, което мнозина смятали за невъзможно - останали едновременно комунисти и независими, - доказателство, че може да се оживее, след като се опълчиш на Сталин. Белград сключил мир с Москва при посещението на Хрушчов през 1955 г. Но Югославия никога не се присъединила нито към СИВ, нито към Варшавския пакт. Напуснала Съветския блок, тя била свободна да заеме видно и водещо място в движението на необвързаните страни.
Източна Германия се присъединила към Съветския блок, когато Югославия го напускала. Политическите дела в Съветската зона били дирижирани с надеждата, че се поставят основите на обединена комунистическа Германия. Провалът на Берлинската блокада и провъзгласяването на федералната република показали, че тези надежди са погрешни. Германската демократична република (ГДР) била конституирана официално на 7 октомври 1949 г., пет месеца след ФРГ. Както в Полша, конституцията на ГДР уреждала ръководната роля на управляващата комунистическа партия (ГСДП), която щяла да.работи заедно с няколко сателитни партии в рамките на комунистическия фронт за национапно единство. Първите избори дали на фронта мнозинство от 99%. Съветските окупационни сили запазили важни властови лостове за себе си. Колективизацията на земеделието била отложена до 1953 г., тъй като ГСДП току-що била приложила голяма поземлена реформа в полза на собствеността на селяните. Главният проблем бил в постоянния поток от бегълци: за дванадесет години всеки можел да стигне до Западен Берлин, като хване 11-бана от фридрихщрасе до Тиергартен. През тези дванадесет години от 1949 до 1961 г. хиляди хора се възползвали от тази възможност. ГДР била единствената държава в Европа с намаляващо население.