70. Европа
1106
ОМвА ЕТ 1ШМЗД
чил разрешение да публикува “Поема за възрастни”, която смело заявявала, че животът съвсем не е съвършен:
Те тичат към нас, крещейки “При Социализма Отрязан пръст не боли.”
Но те усещат болка.
Те губят вяра.
Има отрудени хора…
Няма полски ябълки за децата…
Има момичета, принуждавани да лъжат…
Има хора, оклеветени и оплюти, нападани по улиците
от обикновени хулигани, ненаказвани от закона…“
Варшавският пакт бил създаден на 14 май 1955 г. Армиите на народните демокрации нараствали вече седем години; и бил достигнат момент, в който местните офицерски корпуси трябвало да поемат по-голяма отговорност. Благодарение на интегрираните политически структури Варшавският пакт не бил истински съюз на свободни и равни партньори; никоя от членуващите армии нямала капацитет за независими действия. Но имало очевидни военни предимства в стандартизираното въоръжение и общата подготовка; бил направен и силен жест към национапната гордост. Срещу НАТО бил изпратен силен сигнал против приемането на Западна Германия.
Критичната година се оказала 1956. Речта на Хрушчов пред XX конгрес неизбежно предизвикала шокова вълна из цяла Източна Европа. Братските партии трябвало да разберат престъпленията на Сталин против тях. Полската делегация например, която предала протоколите на западната преса, научила, че всички лидери на предвоенното полско комунистическо движение били избити по измислени обвинения. Биерут починал на място от сърдечен удар. До лятото събитията се развили до точката на кипене. Народното вълнение се засилило, когато старата гвардия на управляващите партии била разтърсена от искания от страна на лъжливите реформатори. През юни в Познан били убити 53 работници, когато полската армия стреляла срещу демонстранти, носещи плакати с надпис “Хляб и свобода” и “Руснаци, вървете си у дома”. През октомври, първо във Варшава, а после и в Будапеща, две братски партии направили важната стъпка за промяна в състава на техните политбюра, без първо да се посъветват с Москва.
Хрушчовото справяне с Източноевропейската криза било улеснено от съвпадането й с президентските избори в САЩ и със Суецката криза. Западните сили били залисани със своите различия за Близкия изток; СССР бил оставен да действа свободно във Варшава и Будапеща.
В неделя на 21 октомври вбесеният Хрушчов долетял във Варшава, без да предизвести за посещението си. Открил града обкръжен от полски командоси в пълно бойно снаряжение, а полското ръководство твърдо подкрепяло Владислав Гомулка (По-
ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1107
късно се чули слухове, че полската армия планирала да пробие през Източна Германия и да стигне до линиите на НАТО.) Два дни на разговори показали, че “Полският път към социализма” на Гомулка не е враждебен на съветските интереси и че откритата война с най-големия и смятания за най-смел съюзник не е желателна. И Хрушчов отстъпил - съгласявайки се, че изборът на Гомулка за генерален секретар може да се потвърди и че маршал Рокосовски и неговите съветници трябва да бъдат изтеглени. За известен период Гомулка грейнал с блясъка на единствения популярен полски комунистически лидер.
В Будапеща събитията взели фатален обрат, който лесно можел да сполети и Варшава. Хрушчов бил обезпокоен, че неговата щедрост към югославяните, а сега и към поляците, може да се сметне за признак на обща слабост. Нашествието в Унгария поставяло по-малко военни проблеми, отколкото евентуалните действия в Полша. А и унгарските другари, за разлика от поляците, били силно разединени. През нощта на 23 срещу 24 октомври, точно в момента, когато полската криза била разрешена, сталинисткият унгарски генерален секретар на партията и шеф на сигурността Ер-ньо Герьо, наследник на Ракоши, апелирал за съветска военна интервенция, която да го спаси от уволнение. Унгария била смазана и се подчинила за по-малко от месец. Най-напред изглеждало, че ще може да се постигне компромис. Съветската армия се изтеглила от столицата; съветският посланик Юрий Андропов изоставил Герьо и одобрил заместването му с Янош Кадар - лоялен комунист, който, като Гомулка, пострадал от сталинистките преследвания. Това, изглежда, спряло напредъка на Имре На-ги, лидера на реформистката фракция в партията, който станал министър-председател. Говори се, че се водели преговори за окончателното изтегляне на Съветската армия. Хрушчов бил на второ посещение при Тито в Бриони. Но тогава Наги приел няколко некомунисти в своето правителство, разбивайки комунистическия монопол. Освобождаването на главата на църквата кардинал Миндсшенти вдъхновило ентусиазирани демонстрации, последвани от жестоки атаки срещу омразната тайна полиция. На 2 ноември народният натиск принудил правителството да апелира за помощ към ООН и да обяви изтеглянето на Унгария от Варшавския пакт. Призори на 4-и съветските бронирани дивизии влезли обратно в Будапеща без предупреждение. В продължение на десет дни героичната младеж се сражавала срещу танковете с голи ръце. Проляла се много кръв. Наги избягал в югославското посолство, което напуснал със съветски пропуск, само за да бъде арестуван веднага след това. С времето, след затваряне в Румъния, той и 2000 негови последователи били разстреляни. Стотици хиляди бежанци се изсипали в Австрия. Окончателният брой на жертвите достигнал подобни размери. Унгария била оставена в ръцете на Андроповия послушник Кадар и на “революционното правителство на работниците и селяните”.