Унгарското национално въстание оставило неизлечимо петно върху съветската репутация. То показало на света, че комунизмът е глух за народните искания. Разбило останалите симпатии на много левичари, унищожило бъдещето за комунистическите партии на запад и увеличило много напрежението в Студената война. В самия Съветски блок то обидило Мао Дзедун, който се отнасял благосклонно към националните варианти на комунизма и който се опитал да се застъпи за Гомулка и Наги. То също така осигурило стимул за нова обща икономическа стратегия, на която победителите от Будапеща, Андропов и Кадар, били сред главните поддръжници. Но уроците
1108
БМвА ЕТ 1Ш1у[§А
от него не били научени от всички. Чехословакия трябвало да мине през подобно изпитание, преди правилата на постсталинистката игра да бъдат разбрани напълно.
Китайско-съветският разрив, който станал през 1960 г., имал директно отражение само в една европейска страна - Албания. Също като китайците, албанските другари имали съществени резерви спрямо десталинизацията. Нещо повече, тъй като били откъснати заради разрива между Тито и Сталин и нямали граница с останалата част от блока, те били защитени от съветска интервенция. И поели по “Китайския път”: Тирана прехвърлила своята лоялност от Москва към Пекин. Албания останала напълно сталинистка, напълно колекти визи рана и атеистка, напълно изолирана и скарана с всички свои съседи. Нищо нямало да се промени до 1990 г. “Единствената религия в Албания, декларирал Енвер Ходжа, е да бъдеш албанец.” [внснРЕША]
Новата съветска икономическа стратегия от 60-те години била възприета отчасти като имитация на ЕИО и отчасти като признание за недостатъците на съществуващите сталинистки методи. Едното развитие било да се издигне функцията на СИВ като координатор на общото планиране. СИВ възложил специализирани задачи на всяка страна членка и наблегнал много върху разпространението на модерната наука и на новите технологии. Това удовлетворявало всички освен Румъния. Но главната пилот-на схема била пусната в Унгария. Андропов, вече шеф на Международния отдел на КПСС, и Кадар осъзнали, че царуването на терора, последвало Унгарското въстание, е създало ниша за разумни икономически експерименти. Икономическата реформа можела да продължи без заплаха от политически вълнения. “Комунизмът на гулаша” можел да излекува добре нахранените граждани от мечтите им за свобода. Основната идея била да се въведат ограничени пазарни механизми в една система, все още контролирана от държавата, и да се насърчи предприемачеството, особено в земеделието, чрез отслабване на контрола върху задължителните доставки и собствеността върху земята. Резултатите дошли бързо: до средата на 60-те години просперитетът накарал хората да забравят политическата си нищета. Будапеща бил град с процъфтяващи ресторанти, отрупани със стока рафтове и без никаква политика. “Кадариза-цията”, изглежда, предлагала привлекателен компромис между комунизма и капитализма, особено за западните икономисти без политически усет.
Три страни не реагирали на тенденциите на развитие - всяка по различни причини.
Германската демократична република била най-неестествената от всички народни демокрации. Нейният суров идеологически конформизъм и изключителната й просъветска настройка били поощрявани от Щази, апарат на тайната полиция със страховита репутация. Страната била разстроена от продължаващото разделение на Берлин, от присъствието на почти 40 дивизии съветски окупационни войски и преди всичко от постоянната емиграция на нейните граждани. На 13 август 1961 г. всички пътища между Източен и Западен Берлин били затворени. През последвалите 28 години Берлинската стена превърнала ГДР в клетка, най-очевидния символ на комунистическото потисничество в Европа. Всички мисли за обединена Германия били изоставени за сметка на теорията, че Източна Германия е населена с отделна нация, притежаваща отделни традиции. Били положени огромни усилия за ускоряване на хода на тежката индустриализация и за спечелване на международно признание чрез масивно държавно спонсориране на олимпийския спорт. До времето, когато Улбрихг пре-