| Пари - Б. пр.
124
HELLAS
Гръко-персийските войни давали постоянно усещане за идентичност на гърците, които избегнали персийското господство. Свободна Елада се възприемала като “Славния Запад”, “Земята на свободата”, дом на Красотата и Мъдростта. Изтокът бил място на робството, жестокостта и невежеството. Есхил вложил тези чувства в устата на персийската царица. Сцената е в царския дворец в Суза, когато пристига новината за поражението на сина й край Саламин:
АТОСА*: Но кажете ми едно, скъпи, де е град Атина, във коя земя е той?
ХОР: 0, далече, там където слънцето скрива лъчи.
АТОСА: Този град ли е копнеел да превземе моят син?
ХОР: Да, защото тъй ще има цяла Гърция в ръце.
АТОСА: Има ли у тях могъща, многочислена войска?
ХОР: И войската им нанесе много бедствия на нас.
АТОСА: Кой е пастир на народа, кой е техен господар?
ХОР: Никому не са те роби, върху тях не тегне власт®.
Идеята, че в цяла Гърция цари свободата, а в цяла Персия - тиранията, е изключително субективна. Но тя създава основата за една традиция, която упорито свързва “цивилизация” с “Европа” и “Запада”. [ВАЯВАЯОв]
Възходът на Македония, елинизирана страна на север от Гърция, достигнал до разцвета си при царуването на Филип Македонски (царувал 359-336 г. пр. Хр.). и на сина на Филип, Александър Велики (царувал от 336-323 г. пр. Хр.) В серия от кампании с несравнимо великолепие, които завършили едва след смъртта на Александър от треска във Вавилон, целите обширни владения на Персия били прегазени и гръцкият свят се разпрострял чак до бреговете на р. Инд. Според едно, изразяващо възхищение мнение Александър бил първият човек, който погледнал на целия известен тогава свят, о’\коитепе, като на една страна. Но за главния английски историк, занимаващ се с Гърция, в края на неговия двадесети том, 96-а глава, прегазването на “Свободна Елада” трябвало да бъде едно събитие, достойно повече за оплакване отколкото за похвали към Александър. “Историкът усеща, че животът е изчезнал от темата му, пише той, и с тъга и унижение повежда разказа към неговия край.”6 В политически смисъл тази елинистическа епоха, която започва с македонското превъзходство, продължава до систематичното елиминиране на наследниците на Александър от все по-нарастващата мощ на Рим. [макеоом]
Географското разширение на гръцкия свят било внушително. Миниатюрните островни държавички и градовете-държави, опасали каменистия бряг на Егейско море, често страдали от липса на ресурси, за да издържат нарастващото си население. Орната земя била много ценна. Търговските центрове се разраствали, макар и без съвременното усещане за предприемачество. Били необходими търговски пунктове за ефикасни контакти с вътрешността на континента. Поради всички тези причини основаването на колонии било много привлекателно. От VIII век нататък няколко от най-древните градове в Гърция и Мала Азия - Халкида, Еретрия, Коринт, Мегара, фокея и преди всичко Милет - се ангажирали с активна колонизация. Най-чести местонахож-
* Царицата - Б. пр.
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
125
BARBAROS
ВСЕКИ учебник набляга върху фундаменталното влияние на Персийските войни за обединяването на хората от “Свободна Елада” и за закрепването на тяхното чувство за гръцка идентичност. По-малко очевиден е фактът, че същите тези войни задвижват един процес, при който гърците дефинират възгледите си за външния, “варварския” свят. Защото “осъзнаването на елинското” върви ръка за ръка с “осъзнаването на варварското”; и атинската драма от V век служи като посредник, чрез който се постига този ефект’.
До Маратон и Саламин гърците очевидно не са хранели силни чувства към своите съседи и не са ги възприемали като врагове. Древната поезия често избира за свои герои свръхестествени чужденци, включително титани и амазонки. Омир се отнася към гърците и към троянците като към равни. Гръцките колонии по бреговете на Черно море живеели от плодотворното сътрудничество и взаимообмен със скитите от степта. ICHERSONESOS]
През V век обаче гърците станали по-самодоволни и по-големи ксенофоби. Оказва се, че етническият фактор е издигнат на пиедестал от Херодот (роден през 484 г.), който, докато оценява по-старите цивилизации, особено египетската, отделя голямо внимание на “еднаквата кръв” и общия език на елините.
Но най-ефективните катализатори за промяната на отношението били трагедиите, особено трагедиите на Есхил (роден през 525 r.), който лично се бил при Маратон. В своята трагедия “Персите” той създава траен стереотип, при който цивилизованите персийци са сведени до раболепни, самохвални, високомерни, жестоки, изнежени и разюздани чужденци.