ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1109
дал поста на генерален секретар на Ерих Хонекер през 1971 r., почти бил достигнат modus vivendi на Западна Германия. Но духът от 50-те години продължил да тлее в ГДР цели 30 години. “Ние толкова обичаме Германия, казал един френски министър с голяма доза ирония, че предпочитаме да има две Германий”.
Румъния се противопоставяла упорито на всички промени, но никога не се отцепила открито. Николае Чаушеску (1918-89), който станал генерален секретар на Румънския съюз на комунистите през 1965 г., следвал една ексцентрична и непочтена линия. Като Conducätor той създал един неосталинистки култ към личността и един вид фаворизаторски деспотизъм, който бил описан сполучливо като “социализъм в едно семейство”. Той измислил конституция, обявяваща, че Румъния е достигнала до най-високия етап на “социалистическо” развитие, като в същото време държал народа си в страх и го довел до просешка тояга. Пред страховитата му Секуритате КГБ от онази епоха изглеждал като истински джентълмен. Чаушеско спечелил известно дипломатическо влияние, балансирайки между Москва и Пекин; спечелил и известно (незаслужено) възхищение от страна на Запада, признавайки Израел и оставайки резервиран към СИВ и Варшавския пакт. Отседнал в Бъкингамския дворец със свой собствен дегустатор и по съвет на Форин офис бил удостоен с рицарска титла от английската кралица. Румъния подходящо била наречена Северна Корея в Източна Европа - затворена страна, остро осъзнаваща своята малоценност, изключително горда със съмнителните си постижения и инстинктивно играеща роля на посредник между другите мафиотски банди.
България се състезавала с Източна Германия за лаврите на мрачната неподвижност. Индустриализацията започнала късно, както и държавната експлоатация на туризма и търговията с вино. Партийният лидер Тодор Живков поддържал робския просъветски курс на страната от 1954 до 1990 г.
Чехословакия устояла на десталинизацията до януари 1968 г. Антонин Новотни, генерален секретар след смъртта на Готвалд през 1953 г., не обръщал внимание на политическото отпускане в Полша, от една страна, нито на икономическите реформи в Унгария, от друга. Най-накрая бил свален от коалиция в Политбюро, съставена от словаци, недоволни от чешката доминация, и от чехи, желаещи систематични реформи. Новият лидер Александър Дубчек (1927-93) бил умерен словашки комунист, единственият генерален секретар в историята на блока, който бил дарен с усмихнати очи. Верен на характера си, той се обявил за “социализъм с човешко лице”.
Пражката пролет избухнала със заразителна енергия. Дубчек и неговият екип планирали налагане на реформите отгоре. Но те отменили цензурата на много ранен етап и населението било обзето от безумието на един радостен дебат. Те били първите комунистически плановици, които осъзнали, че за един истински успех на реформите трябва да бъде мобилизирана психологическата инициатива. В тяхната Априлска програма предвидили посилна роля за Държавното национално събрание. Деветнадесет години по-късно, когато попитали говорителя на Михаил Горбачов каква е разликата между Пражката пролет и програмата на Горбачов за Перестройка, той отговорил: “Деветнадесет години”. Чехословашкият експеримент водил неравна борба едва седем месеца. Най-напред изглеждало, че може да бъде постигнат компромис. Съветските другари изразили загриженост за смятаните от тях излишества като свободата на медиите. Чехословашкото правителство потвърдило своята привърза-
1110
ОМБА ЕТ 1№>1\Л8А
ност към социализма, своята дружба със СССР и своята решимост да остане във Варшавския договор. Но през юли в цялата страна се провели застрашителни маневри на Варшавския договор и в граничното село Черна над Тисоу била проведена лична среща между Брежнев и Дубчек и членовете на техните политбюра. След това маневрите били прекратени и войските - изтеглени.