Обаче именно кариерата на Юрий Андролов дава ключа към необикновената промяна по посоката, която предшествала и после ускорила срутването на Съветската система. Като посланик в Будапеща Андролов бил съавтор на стратегията за заместването на политическата реформа с икономическа. Като шеф на международния
ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1113
отдел в КПСС трябва да е знаел, че мащабните бунтове, избухнали в Унгария, Чехословакия и сега в Полша, могат да се разпространят и в Съветския съюз. Като шеф на КГБ в епохата на détente той бил човекът, който можел да види най-добре явния контраст между външната сила и вътрешния разпад. През 70-те години Андропов провел изящна и гъвкава кампания на преследване срещу съветските дисиденти. Не му било необходимо да използва масов терор; вместо това прекъснал достъпа им до населението, осъждайки най-упоритите на затваряне в психиатрични клиники или на изгнание в чужбина. Той предотвратил нарастващата омраза към съветското еврейство, като дал на евреите преференциални възможности за емиграция. Когато досиетата преминавали през бюрото му, можел само да се чуди защо най-изящните таланти в страната не обичат комунизма. Списъкът бил дълъг: политическият романист Солженицин, танцьорът Нуреев, челистьт Ростропович, физикът Сахаров, неукротимият Буковски - биолог, Андрей Амаприк, математикът, който написал след Оруел “Дали Съветският съюз ще оцелее до 1984?” Тези хора непременно са били важна тема в дългите разговори на Андропов с умния и млад партиен секретар от Ставропол, който го придружавал в близките минерални бани, където Андропов отсядал, за да лекува бъбреците си.
Обаче желанието на Андропов за реформи постоянно било осуетявано. Съветското политбюро било препълнено със защитници на статуквото. През 1979 г. Горбачов бил извикан от Ставропол само за да бъде натоварен с неблагодарната задача да ръководи съветското земеделие. Андропов достигнал до върха чак когато смъртоносната му болест вече го била съборила. Смъртта му дала на брежневистите последна възможност за бездействие. Въпреки предсказанието на Амалрик, 1984 г. дошла и си отишла; Съветската империя оцеляла нереформирана.
Отношенията Изток-Запад: Студената Война В Европа, 1948-1989
От началото до края Студената война била фокусирана върху Европа. Нейната динамика се развила от колапса на “Великия триъгълник” на европейските сили, който изправил едни срещу други победилите западни съюзници и победилия Съветски съюз. Тя израснала от невъзможността на военновременните съюзници да постигнат споразумение за независимостта на Полша, за бъдещето на Германия и за разделението на Европа като цяло. Може да се спори кога точно е започнала; но е достигнала до върха си чрез американското обвързване с Европа, както то било изразено в Доктрината Труман и в Плана Маршал от 1947 г. и чрез последвалото съветско неодобрение. Тя определено е била реалност по време на съветската блокада на Берлин през 1948-9 г., която довела до образуването на НАТО; и определено не е свършила до падането на Желязната завеса в Европа 40 години по-късно. Въпреки това е важно да се наблегне, че Студената война скоро надхвърлила своя европейски фокус. Винаги е съществувал азиатски компонент; винаги е съществувала силна вътрешна логика в резултат от съветско-американското съперничество, което се превърнало в истинска глобална конфронтация.
Азиатският компонент се развил на основата на несъгласия, паралелни с онези, които се появили и в Европа. В този случай Съветският съюз излязъл на сцената през август 1945 г., когато съветската армия била хвърлена във финалната кампания
1114
РМЗА ЕТ 1ШМЗА
на Тихоокеанската война срещу Япония. В Ялтенското споразумение имало клауза Съветите да окупират Курилските острови като награда за участието на Сталин. Но никой в Ялта не бил предвидил внезапното и пълно поражение на Япония, причинено от американските атомни бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки. В този случай на Съветите била дадена напълно неочаквана премия. Те бързо окупирали Манджурия, откъдето закарали 600 000 души от квантунгската армия в сибирските лагери. В допълнение към главната Курилска верига завзели четири северни японски острова, считани дотогава като част от Хокайдо, прекръстили ги на Малките Курили и превърнали Охотско море в стратегическо съветско езеро. Нещо повече, открито подкрепяли каузата на комунистическите революционери в Китай и Корея, до които вече имали директен достъп. В Китай те се изправили срещу дългогодишния американски съюзник Чанг Кай-ши, който бил част от Великия съюз през цялата война с Япония. До времето, когато Мао Дзедун влязъл в Пекин през 1949 г., в Далечния изток се издигало съответствието на европейската Желязна завеса - “Бамбуковата завеса”.