Глобализацията на Студената война се развила през 50-те години. В нейния геополитически аспект това било естественият изход от една конфронтация, противопоставила една сила, която доминирала земния масив на Евразия, срещу друга, която можела да изпрати сухопътни, военноморски и военновъздушни сили до всички части на света. В политически, икономически и идеологически аспект тя отразила съперничеството между един блок с претенции за световно покровителство над водените от комунистите революции и друг, привързан към демокрацията, капитализма и свободната търговия. Тя била подхранвана от съпътстващия я процес на деколонизацията, който оставил редица от нестабилни, бивши колониални страни открити за войни на едната или другата страна и където, както в богатия на петрол Близък изток, ценните природни ресурси представлявали неустоимо изкушение. Тя била финализира-на в края на 50-те години чрез изобретяването на междуконтиненталните балистични ракети, което поставило цялата земя в обхвата на постоянно наблюдение и под заплахата от внезапна ядрена атака. От тогава нататък големите руски и американски градове се намирали на фронтовата линия точно в такава степен като Тайван или Берлин.
Във военната област Студената война преминала през няколко отчетливи фази. През 50-те години, когато САЩ имали решителна преднина както по отношение на своя ядрен арсенал, така и във възможностите си за снабдяване по въздуха, Съветите не можели да рискуват да се впуснат в голям сблъсък. На Московската среща през януари 1951 г., докато американците били заети в Корея, лидерите на Съветския блок очевидно са получили заповед от Сталин да се подготвят за Трета световна война. Но тези планове никога не били осъществени28. Първо Великобритания (1952), после Франция (1960) развили свой независим ядрен капацитет; а НАТО заявил доктрината за “съкрушително възмездие”. Водили се две войни, подстрекавани от комунистите-една срещу водените от американците сили на ООН в Корея през 1950-1 г., другата -в Индокитай, където победените френски войски предали инициативата на американците през 1954 г. Европа, макар и препълнена с оръжия на двата враждебни лагера, не избухнала.
В края на 50-те години играта се променила. Благодарение на “Спутник” (1958) и инцидента с 112 (1960) Кремъл успял да демонстрира, че неговата ракетна индустрия до голяма степен е наваксала технологичното изоставане. Суперсилите влагали
ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1115
огромни ресурси в “Космическата надпревара” и в развитието на сателити на земята и на междуконтинентални балистични ракети. Макар че САЩ спечелили надпреварата да изпратят човек на Луната, не било напълно сигурно кой притежава истинско военно преимущество. СССР, изглежда, постигал безжалостно превъзходство в ядрените си, конвенционални и военноморски сили. Но появата на “тактическите” и по-късно на “бойните” ядрени оръжия, удвоени с новата доктрина на НАТО за “гъвкав ответен удар”, направила излишни всякакви чисто количествени изчисления. Натискът върху европейския театър бил отслабен от съзнанието, че основната размяна на междуконтинентални балистични ракети, ако се случи, ще бъде насочена над Северния полюс. Задънената улица била достигната при максимални нива на военни разходи. Нападателните доктрини, възприети от Варшавския пакт, не били приложени на практика; изключително уголеменият съветски флот не бил подложен на изпитание; масираното превъоръжаване продължавало наред с повтарящите се и далеч по-слаби опити за разоръжаване. Но европейският конфликт отново останал студен.
През 80-те години бил постигнат още един обрат с разгръщането на едно още по-смъртоносно поколение оръжия, а именно съветските SS-20 и американските ракети “Пършинг 2” и “Круз”. Заявлението на президента Рейгън през 1983 г. за мулти-милиардна стратегическа отбранителна инициатива, по-известна като “Звездни войни” - базирана в Космоса антиракетна отбранителна система, - открито предизвикало Москва към едно състезание, което просто не можело да се води. Всяка от страните притежавала килотоновете, с които можела многократно да унищожи планетата; никоя от страните не можела да ги използва. Защитниците на ядреното възпиране искрено вярвали, че са постигнали своето. Техните опоненти - които можели да говорят открито само на запад - вярвали със същата страст, че военните стратези, като доктор Стрейнджлав, са полудели. Но Paxatomica издържал.