С известно закъснение политическият ритъм на Студената война следвал военното развитие. Напрежението било най-силно през 50-те години, тъй като и двете страни можели да преследват своите каузи с увереност, неопетнена от провала. То достигнало своя пиков момент в Кубинската криза през октомври 1962 г. През 60-те години, въпреки множеството тревоги, и двете страни изгубили надежда за проста победа. Международният комунизъм бил парализиран от китайско-съветското разделение, което през 1969 г. стигнало близо до превантивен ядрен удар срещу Пекин; могъщите САЩ били много обезсърчени от своята неспособност да обуздаят една малка държава като Виетнам; а НАТО бил дълбоко разбит от Дьо Гол. Поради това през 70-те години както Съветите, така и американците се почувствали достатьчно гузни, за да поставят по-голямо ударение върху един процес, който подходящо бил наречен détente. Началните преговори за ограничаване на стратегическите въоръжения (SALT) във Виена скоро били продължени с политически дискусии, довели до Крайния акт от Хелзинки през 1975 г. През 80-те години напрежението отново нараснало след съветското нахлуване в Афганистан (1979) - Кремълския Виетнам - и след обявяването на военното положение в Полша (1981). Всъщност на всички етапи може да се наблюдава тънка смесица от заплахи и разведряване. Съществуват ранни моменти на détente в най-студените години на конфронтация и изключително студени интервали в тъй наречената епоха на détente. Действително, що се отнася до Европа, където в продължение на четири десетилетия не се е стигнало до открита война, вероятно не е тол-
1116
DIVISA ET INDMSA
кова точно да ce говори за Студена война, а по-скоро, според фразата на един френски коментатор, за Горещ мир. Това било температура, която се вдигала и спадала много пъти.
Икономическите взаимоотношения никога не успели да достигнат до потенциалните си нива. Американският списък СОСОМ нараснал до хиляди забранени търговски продукти. Изтокът от своя страна вярвал силно в икономическото самозадоволяване, предпочитайки изостаналостта пред зависимостта от капиталистическия внос. До края на 70-те години съветските провали с реколтата редовно причинявали паническо закупуване на огромни количества американско зърно, докато 50% от съветското производство на петрол било предназначено за търговия на загуба в рамките на СИВ.
Културните връзки останали консервативни по мащаби и съдържание. Турнетата на Болшой театър и Хора на Червената армия или на Мазовецкия танцов ансамбъл били връщани с посещения на различни западни оркестри или на Кралската Шекспирова компания. Страните от Съветския блок слагали голямо ударение върху Олимпийските ифи, където техните спонсорирани от държавата атлети се представяли много добре. Спортът бил използван като политически инструмент, най-явно чрез американския бойкот на Московските игри от 1980 г. и на съветската ответна мярка в Лос Анджелис през 1984 г.
Дипломатическите връзки били белязани с всякакви препятствия. Съветът за сигурност на ООН бил парализиран в продължение на 40 години, най-често от съветското вето. Шпионската война достигнала гротескни размери: западното разузнаване било пронизано на най-високите си нива от съветски наемници в Британия и от източногермански агенти в Бон. През 50-те години, в епохата на сенатор Джоузеф Маккарти, разумните страхове от дейността на комунистическите агенти в САЩ довели до напълно неразумния лов на вещици. Няколко последователни американски посолства в Москва били толкова осеяни с подслушвателни устройства, че се налагало да бъдат изоставяни. Не съществувало доверие.
Произходът на détente стига назад чак до началото на Студената война. Сталин веднъж предложил да позволи обединението на Германия в замяна срещу американската ненамеса в Европа. На Женевската среща през 1955 г., когато президентът Айзенхауер се срещнал с наследниците на Сталин, Западът отново бил изненадан от мащабните съветски предложения за разоръжаване. През 1959 г. Хрушчов се озовал в Кемп Дейвид, а Макмилън, с казашка шапка - в Москва. Но прогресът на диалога бил смразен от инцидента с U2, от втората Берлинска криза и най-остро - от откриването на съветските ракети в Куба.
U2 бил американски шпионски самолет, летящ на голяма височина, и се предполагало, че бил неуязвим за вражеска атака. През 1960 г. един самолет, излетял от Турция, бил свален над Волга. Айзенхауер постъпил достатьчно глупаво, като отричал съществуването на подобни операции, докато Хрушчов не представил пред света пилота и неоспорими доказателства за неговите задължения.