От съветска гледна точка Заключителният акт от Хелзинки изиграл онази роля, която мирният договор с Германия никога не успял да изиграе. От гледна точка на Запада той маркирал осъзнаването, че съветската доминация в Източна Европа не може да бъде прекратена със сила, и довел до решението да накарат Съветите да си купят стабилност на висока цена. Първата част от преговорите, по въпросите на сигурността, завършила със съгласие да се гарантират съществуващите граници в Европа, като се изключат мирните промени по взаимно съгласие. Втора част включвала мерките за разширяване на икономическото сътрудничество. Трета част съдържала съглашение за поощряване на широка гама от културни и комуникационни проекти и за гарантиране на контактите между хората. Това бил политическият етикет. От деня на подписването на Заключителния акт през 1975 г. режимите на изток трябвало да избират между зачитането на правата на своите граждани и изобличението си заради това, че са нарушили тържествено поетите сй ангажименти.
Заключителният акт от Хелзинки бил критикуван от много хора като капитулация пред съветското завоюване на Източна Европа. В същото време той дал формал-
но насърчение на политическото дисидентство в целия Съветски блок. В Полша форсирал ранното създаване на KOR, предшественика на “Солидарност”; в Чехословакия довел до създаването на “Харта-77”, водена от Вацлав Хавел; а в Съветския съюз - до множеството “Комитети Хелзинки Уоч”. Той бил напълно игнориран от андропов-ското КГБ; но бил приет много сериозно от американската администрация на президента Картър, който, предвид постоянните съветски нарушения, не видял причини за оттегляне от Европа.
В края на 70-те години на запад се появили три нови лица. През 1978 г. на трона на св. Петър се възкачил славянски папа, надарен с визията за обединение на Християнска Европа. През 1979 г. една жена с огромна сила на духа се нанесла на Даунинг стрийт 10*. Тя скоро щяла да бъде кръстена от Кремъл “Желязната лейди”. През 1980 г. един пенсиониран филмов актьор влязъл в Овалния кабинет на Белия дом. “Великият Комуникатор” скоро щял да нарече Съветския съюз “империята на злото”. Тези три личности вдъхнали нов дух в отношенията Изток-Запад. И тримата се противопоставяли на комунизма, водени от морални принципи; и тримата били изключително популярни в Източна Европа - повече отколкото на Запад; и тримата изглеждали недоволни от компромисите от предишните десетилетия. Рейгън и Тачър изострили паралелната политика на двойно взаимодействие в НАТО, която издигнала палмовата клонка на мира, но засилила военния си щит.
До 80-те години тежкият опит показал, че Западът страда от три упорити илюзии. Сред политолозите било модерно да се говори за “конвергенция” - идеята, че времето ще събере заедно политическите и икономическите системи от изток и запад. Това било чиста небивалица. Бездната се разширявала с всеки изминал ден. Също така се считало за подходящо да се “диференцират” комунистическите режими според степента им на подчинение на Москва. Тази политика направила най-голяма услуга на най-репресивните режими като този на Чаушеску. Détente родила една хипотеза, която била наречена “орнитологична”. Твърдяло се, че поведението на комунистите зависело от доброто отношение на Запада. Грубите забележки от страна на Запада само щели да насърчат “ястребите”; благосклонното отношение щяло да насърчи “гълъбите”. На практика изобщо не съществувал подобен модел. Никой не бил подложен на по-лоши думи от Ярузелски, но именно той се обърнал към реформите. Никой не получил повече благосклонност от Хонекер - а Хонекер си останал ястреб. Фактът е, че комунистите не реагирали на благосклонността. Както твърдял един от ранните критици на détente в своята “Тези за надеждата и безнадежността”, повишаването на напрежението в отношенията Изток-Запад било опасен план; но той бил единствената стратегия, която предлагала обещание за краен успех30.
Насред тези разделени мнения на изток изгряла нова звезда. През март 1985 г. Михаил Сергеевич Горбачов (род. 1931) станал четвъртият генерален секретар на КПСС в продължение на три години. Той бил избран от партийния апарат и нямал репутация на демократ. Но като личност бил напълно различен; и той бил първият съветски лидер, неопетнен със сталинистко минало. Бил любезен, остроумен и говорел, без да
‘Резиденцията на британския премиер - Б. пр.
É’
ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1121
чете. Ето най-после един човек, както бързо обявила мисис Тачър, “с когото можем да правим бизнес”.