Първите месеци на Горбачов на поста му били заети с размествания в Политбюро, с ритуалното отричане на предишните лидери и със зловеща кампания срещу корупцията. Но стилът очевидно се бил променил. Светът чакал да види дали заедно с него ще се промени и съдържанието. Външната политика предложила на съветския лидер голямо поле за маневриране. Било логично да се предположи, че ако Горбачов направи някакъв ход, то той ще бъде по посока на отношенията Изток-Запад.
Първите срещи между Горбачов и Рейгьн не били особено продуктивни. Новият лидер взел на въоръжение старата мярка на “Звездния войн”. Но бремето на военните разходи не било тайна; дълга подготовка за съкращаване на ядрените оръжия с близък радиус на действие (INF) предшествала кулминацията, предвидена за Рейкявик, Исландия, за декември 1987 г. Внезапно по средата на преговорите в Рейкявик, Горбачов ударил без предупреждение. Той предложил сензационно 50% съкращение на всички ядрени оръжия. Рейгьн се смаял, отдръпнал се и съжалил. INF бил подписан; но ултрапредпазливите, изпълнени с подозрения срещи от миналото свършили. Този генерален секретар, изглежда, възнамерявал да спре Студената война на място.
Скоро след това един необикновен инцидент спукал балона на напрежението между Изтока и Запада. Противовъздушната отбрана била горещият военен проблем на десетилетието: тя била проблемът, стоящ зад Круз и зад самите Звездни войни, и струвала много милиарди. Всяка от страните се ужасявала от мисълта, че ракетите или бомбардировачите на другата могат да достигнат своята цел без насрещна реакция. Съветският съюз си навлякъл огромни упреци заради построяването на неразрешена антиракетна радарна станция в Красноярск и заради свалянето на южнокорейски пътнически самолет, KAL 007, който навлязъл в съветското въздушно пространство. Но всички експертни безпокойства на световните военни специалисти били попарени от авантюрата на един немски ученик. На 28 май 1987 г. 19-годишният Мати-ас Руст пилотирал малък частен моноплан над Балтийско море от Хамбург, прекосил съветската граница в Латвия, прелетял ниско под най-концентрираните военновъздушни защити на света и се приземил на Червения площад. Сам-самичък той направил така, че цялата Студена война започнала да изглежда абсурдно.
До срещата в Малта през декември 1989 г. президентът Буш и Горбачов се почувствали свободни да обявят, че Студената война е завършила.
Интеграция и дезинтеграция, 1985-1991
За две-три години след появата на Горбачов основните контури на европейския политически пейзаж останали недокоснати. Американското присъствие в Западна Европа все още било решаващ фактор. В Източна Европа хората все още били застрелвани при опит да прекосят Желязната завеса. Всичките стари застойни фигури все още били на власт - Хонекер, Хусак, Кадар, Чаушеску, Живков, Ходжа. “Другата Европа” все още била “последната съществуваща колониална империя”31. Дори Горбачов поддържал гранитна външност. През ноември 1987 г. той председателствал тьр-
71-Европа шш
1122
DIVISA ЕТ INDIVISA
жествата по случай 70-годишнината от Болшевишката революция в традиционен стил. През май 1988 г. отбелязал хилядолетието на Православието в духа на един руски национализъм, който би одобрил и самият Сталин.
Но Европа както на изток, така и на запад, бързо се приближавала до ръба на непредвидими трансформации. Когато облаците на Студената война се вдигнали, на много фронтове блеснали нови, вълнуващи перспективи. За две години от офанзивата на Горбачов по въпросите на разоръжаването в Рейкявик Съветският съюз отпуснал хватката от своите сателити. За три години политическото обединение в Западна Европа се движело по план. За четири години самият Съветски съюз се изпарил. Докато Западна Европа се интегрирала, Източна Европа се дезинтегрирала.
Нито един индивид, или индивиди не могат да претендират за заслугите за катаклизми от такъв мащаб. Но двама души се озовали в центъра на водовъртежа. Единият бил Горбачов; другият бил новият председател на Европейската комисия Жак Де-лор. Враговете им казвали, че им липсва чувство за реализъм - реформаторът се опитвал да реформира онова, което било невъзможно да се реформира, а интеграторът се оказал начело на онова, което било невъзможно да се интегрира.
Жак Делор (род. 1925), бивш френски финансов министър, външно изглеждал като архитипичен технократ. Роден в Париж, той едновременно бил практикуващ католик и социалист, но никога не бил посещавал САЩ. Но бил и човек с мисия, истински ученик на Моне и Шуман, чиято по-широка визия дремела цели 30 години. Неговите опоненти го нарекли еврофундаменталист. “Европа няма да бъде изградена с един замах или според един единствен план, отбелязал някога Шуман,тя ще бъде изградена чрез конкретни постижения”. Това съвсем точно резюмира подхода на Делор. Главният инструмент за неговите амбиции бил Единният европейски акт (SEA). Два мандата на поста, 1985-9 и 1989-92, били достатъчни, за да бъде доведен от концепция до реализация.