Междувременно, докато Делор процъфтявал, Горбачов избухвал, грешал и претърпявал провали. По следващите му действия може да се съди за неговия анализ за съветската криза. По-голямата част от него е изложена подробно в книгата му “Перестройка” (1989). Това бил един жалък каталог. По-нататъшното увеличаване на съветския арсенал не обещавало по-голяма сигурност. Военните разходи достигнали до нива, които изключвали всякакво подобряване на гражданските жизнени стандарти. Действително съветската икономика вече не можела да издържа на установените модели за разходи. Методите на комунистическото планиране се провалили, а технологичната бездна между Изтока и Запада се разширявала с всеки изминал ден. Партията била корумпирана и отчаяна; младите обръщали гръб на комунистическата идеология; гражданите изгубили търпение от празни обещания. Съветското общество изпаднало в апатия. Съветската външна политика била в безпорядък. Войната в Афганистан, както всички други революционни борби, била бездънна дупка за разходи; съветската хегемония в Източна Европа не давала никакви дивиденти. Стратегията на Горбачов се състояла, първо, в разведряване на климата на страх и омраза от Студената Война, върху който процъфтявала старата система, и после, след прочистването на въздуха, в преход към по-сериозните проблеми на вътрешната реформа. На външния фронт успехите му били блестящи. При посещенията си в САЩ и Западна Германия бил приветстван като герой победител. Вихрела се всеобща Горбачомания. Въпреки продължаващата му подкрепа за традиционните комунистически подмолни действия в западните страни, той силно желаел да приветства президента Рейгън в Москва.
Вътрешната политика на Горбачов била капсулирана в две програмни ключови думи, които се разнесли по целия свят. Перестройката предвиждала инжектиране на пазарни принципи в икономическото управление и на непартийни интереси в политическия живот. Думата “Гласность” се превеждала погрешно като “откритост”. Това всъщност била стандартната руска дума за “публичност”, антоним на “мълчание” или “табу”. Първоначалната й цел била да стимулира партийните другари да предложат решения за проблемите, самото съществуване на които дотогава се отричало. Горбачов се заел да стимулира дебата; и поради тази причина било изключително важно изказаните възгледи да не бъдат наказвани. И партията започнала да говори, после медиите и накрая обществото. За пръв път в живота си съветските хора открили, че цензурата и полицията няма да бъдат използвани срещу тях. Поради това с известно закъснение “Гласность” наистина се превърнала в откритост, в един безпрецедентен, неограничен, безспирен поток от аргументи. Най-силното течение в този поток било почти всеобщото отхвърляне на комунизма.
Поради това много скоро генералният секретар Горбачов се озовал в неестествено положение. Въпреки либералната му репутация на запад, той бил убеден комунист, който искал да хуманизира и да съживи системата, а не да я изхвърли за смет.
1126
0М8АЕТ№ЮМ8А
Той защитавал “демократизацията”, а не демокрацията. Като Брежнев преди него, уредил да получи поста държавен “президент” - нещо като еквивалент на американския президент. Но никога не се обръщал към електората и никога не изоставял основния си, неизборен пост на партиен лидер. Поради това неговите шест реформаторски години никога не могли да се прострат отвъд полу и четвърт мерките. Той допълнил централните партийни органи с нов Конгрес от подбрани народни депутати; но никога не гарантирал свободни избори. В икономическата сфера постоянно си играел с въвеждането на пазарни принципи, но отхвърлил всички по-радикални планове. Отказал да деколективизира земеделието и да прекрати субсидирането на цените; отлагал узаконяването на частната собственост. В резултат от това плановата икономика започнала да изпада в колапс в условия, при които пазарната икономика не можела да започне да функционира. По националните проблеми насърчавал републиките да предявят своите искания, а после отказвал да ги изпълни.
Горбачов бил политически тактик със съвършени умения, който придумвал консерваторите и усмирявал радикалите; но не си спечелил обществено доверие в никаква степен. В очите на обикновения руснак бил “типический комунистический ак-тивиспТ - типичен комунистически активист. Горбачов и неговите западни почитатели, изглежда, не схващали нито елементарните черти на съветската система, която той управлявал, нито неизбежните последствия за съветската история. Те игнорирали последствията от премахването на насилието от една машина, която не познавала друга движеща сила. Те изоставили диктаторската власт на партията, гръбначния стълб в политиката на тялото, и се изненадали, когато крайниците престанали да реагират на командите, подадени от мозъка. Те подценили ефекта от десетилетията партийна индоктринация, поради която мнозинството от администраторите били неспособни да мислят независимо. Те упорито продължавали да възприемат Съветския съюз като естествена, национална единица - “моя страна”, както Горбачов все още я наричал през 1991 г. И преди всичко преценили неправилно ефекта от гласността върху потиснатите националности, за повечето от които свободата на изразяването била еквивалентна на искане за независимост. Поправянето на бърза ръка било най-лошият възможен курс на действие.