Много мастило още трябва да се изпише за причините, породили колапса на комунизма. Политолозите неизбежно поставят ударението върху системните политически причини, икономистите - върху провала на икономиката. Може би също толкова голямо внимание трябва да се обърне на всекидневния живот на обикновените хора. Съществуват отлични антропологични изследвания за борбата на източноевропейците с абсурдите на живота под гнета на комунизма. Сега изглежда, че едно поколение, което вече било изгубило всепроникващия страх от епохата на сталинизма, изведнъж решило, че му е дошло до гуша. Когато партийните вождове изгубили волята си да налагат своята власт, милиони мъже и жени просто загубили склонността си да се подчиняват. Комунистическото общество било изгнило от корените до върха33. Независимата култура, особено религията, изиграли по-голяма роля, отколкото често се предполага. Творците и вярващите често били единствените хора, които можели да си представят един свят без комунизъм. Останалите били като обитателите на някоя потопена планета в научнофантастичен разказ, чиито сензори не действали. С голя-
ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1127
ма трудност те били обучени да живеят под водата; когато водата започнала да спада, били забравили как да дишат на открито34.
И още веднъж, в този последен етап, най-ранните пукнатини в сградата се появили в Полша. Материалните условия се влошавали; отново пламнали стачки. Отчаяните министри се обърнали към лидера на забранения профсъюз “Солидарност” Лех Валенса. Това било признание за политически банкрут. В началото на 1989 г. те свикали кръгла маса, за да обсъдят поделянето на властта с нелегалната опозиция. Резултатът бил споразумение, при което “Солидарност” щяла да се състезава за ограничен брой места в парламента. Изборите произвели сензация: хората на Валенса обрали гласовете във всяка избирателна колегия, където участвали. Много видни комунисти не успели да бъдат преизбрани дори когато били единствени кандидати: гласоподавателите просто ги зачерквали. В тази най-рано “нормализирана” от “комунистическите страни” авторитетът на комунистите се бързо приближавал към нула.
През юни 1989 г. Китай показал на света какви демони се крият под кожата на комунистите, изправени срещу народния гняв. Горбачов, на официално посещение в Пекин, станал свидетел на протестите, но не и на клането. Той несъмнено си е извадил заключения. По-късно, когато посетил Източен Берлин за 40-годишнината на държавата, той заявил ясно, че ГДР не може да разчита на използването на съветски войски. В Европа нямало да има площад Тянънмън. Доктрината Брежнев умряла, преди някой да забележи.
През август обърканите полски комунисти поканили “Солидарност” да образува правителство под продължаващото им комунистическо конституционно и държавно ръководство. Тадеуш Мазовецки, набожен католик, бил приет за премиер. Той заел мястото си в Съвета на Варшавския договор. Съветският блок вече не бил блок. Унгария била заета със своите преговори на кръглата маса. Протестантските църкви в Източна Германия редовно организирали демонстрации.
Разлагането било напреднало, когато през есента на тази annus mirabilis започнала да се плъзга лавината. В Будапеща, на 23 октомври, на 33-та годишнина от Унгарското национално въстание, Унгарската народна република била премахната. Унгарските комунисти допуснали опозицията в парламента и се превърнали в социалдемократическа партия. Още по-удивително, на 9 ноември 1989 г. в Берлин, източногерманските граничари стояли бездейни, докато тълпите от двете страни на Берлинската стена я разрушавали с огромно удоволствие. Правителството на ГДР изгубило воля за борба. В Прага, на 17-и, една студентска демонстрация се объркала - било докладвано, че демонстрант е убит от полицията. Но тогава, седмица по-късно, Хавел и Дубчек се появили заедно на балкона на Вацлавския площад пред възхитените тълпи; и една обща стачка скоро довършила неоказващите съпротива власти. “Нежната революция” завършила. Най-будният от всички чуждестранни наблюдатели на мястото бил разчувстван и изрекъл многократно повтаряната забележка: “В Полша това отне десет години, в Унгария - десет месеца, в Източна Германия - десет седмици, а в Чехословакия… десет дни”35. И накрая, след едно кърваво въстание в Букурещ, където омразната Секуритате се защитавала до смърт, достигнало до своята кулминация в зловещата екзекуция на семейство Чаушеску.