Ролята на Горбачов, макар и почетна, е доста преувеличена. Той не е бил архитектът на европейската свобода; той бил ключарят, който, виждайки, че бентът е на път да избухне, решил да отвори шлюзовете и да пусне водата. Бентът така или ина-
1128
DIVISA ET INDIVISA
че избухнал; но това станало без заплаха от жестока катастрофа.
През 1990 г. започнали да се проявяват практическите последствия от взрива от предишната година. Първо СИВ, а после и Варшавският пакт престанали да функционират. Една след друга управляващите комунистически партии се оттеглили. Всяко ново правителство се обявило за демократична политика и свободна пазарна икономика. С различна скорост били начертани договори и планове за постепенно изтегляне на съветските войски. В Германия ускорила ход кампанията за обединение. Органите на ГДР просто се изпарили. Западногерманските партии започнали да водят кампании на изток и общите избори били спечелени от канцлера Кол. През октомври Федералната република официапно абсорбирала гражданите, територията и авоарите на Източна Германия. Огньовете на свободата се разпространили надпъж и нашир върху крилете на западния вятър. България и Албания пламнали, както и съставните републики на Югославия и на Съветския съюз. Словения и Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Чечня декларирали своята независимост, макар че тя все още не била призната. Босна и Македония, Армения, Грузия, Молдавия и Украйна били готови да ги последват.
Разпадането на Югославската федерация било особено зловещо. Демократичните избори били спечелени от войнствените националисти както в Сърбия, така и в Хърватия. Федералният държавен съвет в Белград бил превзет от кроежите на сръбските лидери, поддържащи огъня за “Велика Сърбия”. Когато през август 1990 г. сърбите от Книн в Хърватия се разбунтували срещу Загреб, била изградена сцената за открити войни, които избухнали през следващата пролет. След жалкото си поражение в Словения водената от сърби югославска армия нападнала Хърватия. Паника и междуособно насилие обхванали няколко части от дезинтегрираната държава, където етническите малцинства били точно толкова компактни, колкото мнозинствата. Точ-но преди смъртта си Тито въздъхнал: “Аз съм единственият югославянин“38. Това не било вярно. Но с духа на етническото насилие не било възможно да се наложи над-националната “югославска” политика, [cravate] [illyria] [makedon] [Sarajevo]
Само в Полша ритъмът се забавил. Страната, която първа разхлабила юздите на комунистическия ярем, го отхвърлила последна. През декември 1990 г. Валенса си проправил път до президентството, след като изгубил една четвърт от гласовете срещу подставено лице от бившите секретни служби. Според старите стереотипи Полската революция била доста неполска.
Обединението на Германия било предприето стремително, да не казваме необмислено. Никой не оспорвал уместността на обединението. “Онова, което трябва да бъде заедно, заявил Вили Бранд, сега се обединява”. Но когато бившата ГДР станала част от Федералната република, тя автоматично се присъединила към Европейската общност, без да се задават никакви въпроси; противно на съвета от Бундесбанк източната марка била обменена за западна по курс едно към едно. Малко се мислело за политическите и финансовите разходи за Германия или за германските съседи. Правителството в Бон приемало за даденост, че източногерманците, бидейки германци, ще приветстват налагането на институциите на федералната република и че запад-ногерманците, бидейки германци, ще платят с радост за това. Появила се перспективата, че обединена Германия няма да бъде толкова заинтересована от проблемите на Европа, колкото е била разединена Германия. Тъй като общественото мнение ставало все по-неспокойно и центрирано около самото себе си, федералното правител-