Известно време Горбачов не можел да схване какво става. Той долетял обратно от Крим, продължавайки да говори за бъдещето на партията и перестройката. Но бил грубо върнат назад в действителността от Елцин, който го накарал да прочете имената на заговорниците пред руския парламент. Те до един били хора на Горбачов. Доверието в Горбачов се изчерпало. Той подал оставка като генерален секретар точно преди саморазпускането на Ленинската партия. На 5 септември 1991 г. Съветският конгрес на депутатите прокарал последния си закон, предавайки своята власт на суверенните републики от бившия Съюз. На 24 октомври 1991 г. Горбачов издал последния си декрет, разделяйки съветското КГБ на съставните му части. Той останал в абсурдното положение на президент фигурант на една държава призрак.
Нищо не илюстрира подобре реалностите на съветския колапс от съдбата на Сергей Крикапьов, съветски космонавт, който бил изстрелян в Космоса през май 1991 г. Той все още обикалял около Земята в края на годината, очаквайки решение да го върнат. Напуснал един Съветски съюз, който все още бил суперсила; щял да се върне в един свят, от който Съветският съюз бил изчезнал. Неговите командири в Космическия център в Байконур се озовали в независимата република Казахстан.
Декември 1991 г. бил месец на решения от двете страни на Европа. Той започнал на 1 декември с референдум в Украйна, на който 91% от хората, включително голямо мно-
ВЯКк* ш.
ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1131
зинство от руското малцинство, гласували за независимост. Република Украйна била втора в Европа по територия и пета по население.
На 9 и 10 в Маастрихт дванадесетте лидери на Европейската общност се срещнали, за да обсъдят своята схема за пълен Европейски съюз. След като изхвърлил ужасната “дума с f”*, британският премиер-министър вмъкнал клаузата за свободно излизане от монетарния съюз, отказал да подпише социалната глава, убедил партньорите си да препотвърдят ролята на НАТО и пожънал славна победа. Били изразени страхове, че се създава една “непостоянна геометрия” и “Европа на две скорости”. Но големият обем от условията в Договора били приети. Лидерите инициирали споразумения, които обезпечавали гражданство в Съюза на всички граждани от държавите членки (Документ II, 8-8е), че членовете трябва да следват обща икономическа политика (II, 102-109т), че Европейският валутен съюз и Европейската централна банка (ЕСВ) трябва да достигнат до обща банкова система през 1999 г. (II, 105-108а), че Европейският парламент трябва да получи власт за съвместни решения със Съвета на министрите (II, 137—138а, 158,189-90), че трябва да се създаде консултативен Комитет на регионите (II, 198а-с), че трябва да се преследват обща външна политика и политика по въпросите на сигурността (VI) и че субординацията трябва да остави повечето действия на Общността “на държавите членки” (II, ЗЬ). Те приели подробни глави за образованието, културата, здравеопазването, енергетиката, правосъдието, имиграцията и престъпността. Извън Договора също така потвърдили признаването на трите Балтийски държави, но не и на Хърватия и Словения. Всичко минало подозрително лесно. Оставала само ратификацията. Нямало да мине много време, преди фаталистите да предрекат смъртта на Договора40.
През същия уикенд президентът Горбачов правел последен напразен опит да свика главите на съветските републики в Москва. Без негово знание обаче лидерите на Русия, Белорусия и Украйна вече преговаряли в една горска ловна хижа край полската граница. В 14.17 следобед на 8 декември те подписали декларация, заявяваща, че “СССР е престанал да съществува”. На следващия ден обявили създаването на Общността на независимите държави. ОНД била удобно прикритие, зад което основната част от стратегическия арсенал можела да бъде запазена под единно командване, докато повечето от другите съветски институции били погребани тихо. До края на годината мирната смърт на последната европейска империя била завършена.