Били предприети няколко малки стъпки за преодоляване на разделението Изток-Запад. НАТО създал Обединен съвет за сътрудничество, в който били поканени бивши членки на Варшавския пакт. Европейската общност подписала договори за асоцииране с Полша, Унгария и Чехословакия. В Лондон била открита обединена Европейска банка за реконструкциия и развитие. В бившия Съветски съюз изпращали хранителни и финансови помощи, а в бившата Югославия - умиротворителни мисии. Но стъпките били извънредно малки. С изключение на германските инвестиции в Източна Германия западните инвестиции в бившия Изток били минимални. Не предстояла
* В ушите на британците думата “федерализъм” била оцветена с американска, като противоположност на германската или континентална, употреба и се възприемала като кодова дума за централизирани Съединени Европейски щати. - Б. а.
1
итопс! пчитол
координирана външна политика; не били предприети ефективни действия за сдържане на започващите войни в Хърватия и Босна; не се появило динамично лидерство. Бездната между “Бялата Европа” и “Черната Европа” все още зеела.
Събитията се движели толкова бързо след 1989 г., че малко наблюдатели имали свободно време да се замислят за взаимозависимостта между Западна и Източна Европа. Навиците, създавани цял живот, карали хората да смятат, че Изтокът си е Изток, а Западът - Запад. Западните държавници били заети с обработване на собствените си градини; те не забелязали веднага, че експлозията, разрушила къщата на съседите им, е съборила и тяхната ограда и покрив. “Те се облягаха удобно на Стената, написал един унгарец, без да знаят, че Стената е направена от динамит”41.
В продължение на 40 години Желязната завеса осигурявала рамката за политическия и икономическия живот както на запад, така и на изток. Тя определила иг-ралното поле за Плана Маршал, за НАТО, за ЕИО, за германската федерална република, за икономическия успех на Западна Европа. Била изключително удобна не само за комунистите, но и за западните банкери, плановици и индустриалци, чиито усилия можели да бъдат насочени към лесната част от Европа. Тя била особено изгодна за протекционисткия елемент в рамките на ЕИО и следователно за изопачаването на Общата аграрна политика. Накратко, това бил един от факторите, които заплашвали да превърнат Западна Европа в късоглед и самодоволен клуб за богаташи, на който не му пука за благосъстоянието на другите. Тя била виновна за отношенията, отразяващи огледално Доктрината Брежнев, където “придобивките на капитализма” трябвало да бъдат защитавани на всяка цена, където западните държавници мечтаели за безкрайно продължаване на тяхната изолация. В дългосрочен план европейците щели да се изправят пред избора или да построят отново своето село в унисон, или да преоткрият Желязната завеса под друга маска.
В действителност събитията на изток и на запад в Европа били близко свързани. Успехът на Европейската общност, както се виждал от изток, бил мощен фактор за провала на Съветския блок. Успехът или провалът на посткомунистическите демокрации щял да обуслови съдбата на Европейския съюз. Отдръпването на Москва от Източна Европа и от критични географски райони като богатия на петрол Баку създало нови арени, където новата Русия можела да се почувства принудена да се противопостави на разширяването на западните фирми и институции.
За някои общият знаменател, изглежда, лежал в универсалната привързаност към либералната демокрация и свободната пазарна икономика. Западната победа изглеждала толкова пълна, че един академик си спечелил внезапна слава, питайки дали светът е стигнал до “Края на историята“42. Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината: Европа била погълната от напрегнат период на исторически промени, чийто край не се виждал.
В очите на един бивш държавник революцията от 1989-91 г. родила три Евро-пи. “Европа Едно” се състояла от установените демокрации в Западна Европа. “Европа Две” съвпадала с Вишеградския триъгълник от Полша, Унгария и Чехословакия плюс Словения. Тези четири посткомунистически страни имали причини да се надяват, че ще могат да се присъединят към Европейската общност, без да срещнат по-големи пречки, отколкото онези, които през предишното десетилетие преодолели пост-фашистките страни като Испания, Португалия и Гърция. “Европа Три” обхващала ос-
НК £
ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1133
таналите страни от бившия Съветски блок, чиито европейски аспирации щели да дочакат двадесет и първи век43.