Magna Graecia контролирала регион с огромно стратегическо значение, където гръц-1 кият свят влизал в директен контакт със съперничещите му сфери на влияние, първо 1 на финикийците, а по-късно на Рим.
финикия, отечеството на Европа, процъфтявала паралелно с Гърция и в подо-1 бен стил. Разбира се, финикийските градове-държави били значително по-стари от сво- ]
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
127
СНЕЯ80МЕ808
ХЕРСОНЕС, “Полуостровният град”, бил основан през 422-421 г. пр. Хр. от дорийските колонисти от Хераклея Понтика. Той се издигал върху един нос на западния бряг на полуостров Таурика*, на 3 километра от съвременния Севастопол. Той е един от множеството гръцки градове на северния бряг на Гостоприемното море, повечето от тях колонии на Милет - Олбия (“Просперитет”**), Пантикапей на Кимерийска Боспора (Протокът при Керч***), Танаис на Дон, Фанагория и други. Неговото основаване съвпаднало много близо с посещението на историка Херодот в съседната Олбия. Там той записал първите характеристики на скитите и таврическите народи, населяващи Понтийските степи. Като своите съседи те се прехранвали от търговията с племената от вътрешността и от произтичаща от това морска търговия с пшеница, вино, кожи и осолена риба. Населението му било около 20 000 души, бил построен с типичната решетка от прави каменни улици, с обичайната агора, акропол, театър и пристанище1.
Нещо изключително, Херсонес оцелял през всичките бури на следващите 1700 години, минавайки последователно през гръцка, сарматска, римска и византийска фази. След началния си период като самотен гръцки краен пост, през II век пр. Хр. той бил погълнат от разрастващото се “Боспорско царство”, базирано около близкия град Пантикапей. Царството, чието огромно богатство било натрупано от търговия със зърно, особено с Атина, било доминирано от последната имигрантска вълна от степите, иранските сармати, чиято способност да асимилират предшестващата ги гръцка цивилизация създала един брилянтен нов синтез. Златарите, които работели по поръчка за скитските вождове от вътрешността, произвеждали някои от най-великолепните художествени бижута в древния свят. Неговата Спартоцидна династия, която не била гръцка, по-късно потърсила защита от Митридат VI Евпатор, цар на Понт - тема в ранната опера на Моцарт “МигйШе, Ле <И РоМо, който починал в Пантикапей през 63 г. пр. Хр. (акрополът в Керч все още се нарича връх Митридат). Римският гарнизон, настанен по това време, не наложил пълно имперско управление в продължение на почти два века.
Въпреки непрестанните нашествия, особено от страна на готите, хуните и хазарите, през късния римски/ранния византийски период в Херсонес били построени около петдесет християнски църкви. В една от тях, през 988 или 991 г., последният варварски посетител княз Володимир (или Владимир) Киевски, влязъл в мраморния купел на Светото кръщене, за да приеме християнството преди женитбата си със сестрата на византийския император. До това време хазарското господство западнало и византийците успели да възстановят Херсонес като столица на Тема Климата2. Последното разрушение на “Полустровния град” било извършено през 1299 г. от монголските татари, които се заели да превърнат Крим в своя родина. Той не доживял да види нито пристигането на отоманците през XV век, нито руското завоевание от 1783 г.
* Таврическият полуостров. Съвременното име Крим произлиза от турската дума кепт, означаваща “крепост”, и е въведено чак през XV век - Б. а.
** Дн. Одеса - Б. пр.
*** Дн. Керч - Б. пр.
128
HELLAS
Разкопките в Херсонес започнали през 1829 г. Те били засилени преди Първата световна война и подновени през 20-те години от съветската археологическа комисия. Царските археолози преди всичко търсели доказателства за покръстването на св. Владимир. През 1891 г. те издигнали голяма сводеста базилика, сега съборена, на погрешно място. Съветските археолози търсели останки от материалната култура на едно робовладелско общество3.
Владението на античните черноморски градове давало на новите им собственици сил-но чувство за историческа гордост. Военноморското пристанище Севастопол било построено до руините на Херсонес и назовано с подходящо гръцко име, означаващо “Град на славата”. Таврическият дворец в Санкт Петербург, построен в чест на завоевателя на Крим, княз Потьомкин, положил началото на руския “местен класически стил”. След нападението на британците и французите през 1854-56 г. и героичната руска отбрана кримското крайбрежие се превърнало в любим курорт и място, където били построени летните дворци на царедворците и шефовете на съветската комунистическа партия. Всички те оправдавали присъствието си там чрез съмнителната руска версия на историята, която започва със св. Владимир. През 1941-42 г., след втората героична обсада на Севастопол, Крим за кратко време бил окупиран от нацистите, чийто “Проект Готланд” щял да върне полуострова в ръцете на немските колонисти. През 1954 г., на тристагодишнината от друго съмнително събитие, съветското правителство в Москва подарило Крим на Украйна. Подаръкът трябвало да символизира неразривните връзки между Крим, Украйна и Русия. Вместо това след разпадането на СССР това има напълно обратен ефект. През август 1991 г. последният съветски генерален секретар бе заловен по време на почивка в своята вила във Форос, недалеч от Севастопол, когато неуспешният преврат в Москва доведе до края на Съветската ера4.