89. Томът на Коржон сложи началото на серия, планираща да покрие четири периода от Модерната история: i, Ренесанс; ii, Реформация, 1517-1648; iii, Баланс на силите, 1648-1789; и iv, Революция, 1789-1815. Според него терминът “historya najnowsza” или “Съвременна история” взема връх над термина “Модерна история” през 1815 г. След това задачата на историка е била ограничена в събирането на материал за по-нататъшни анализи, (pp. 2-4).
90. В тази област трябва да се отбележат специалните заслуги на Екерт Институт в Брунзуик, който се включи в усилията на ЮНЕСКО да съживи довоенните схеми за елиминиране на националните предубеждения от програмите за преподаване по история. Виж Georg Eckert Institute for International Textbook Research: An Outline of the Institute’s Development, Tasks and Perspectives (Braunschweig, 1947); също така бел. 107 по-долу.
91. К. V. Bazilevich et. al., A History of the USSR (в 3 тома, Moscow, 1947-8).
92. Например оксфордската учебна програма за Общ образователен сертификат на Ниво А по история (1992) изисква от кандидатите да изберат две писмени работи от списъка със седем в раздел “Общи” и още седем в списъка на раздел “Специални”. Общите писмени работи покриват ограничени периоди като 1066-1273,1603-1715 или 1895-1964 и са подразделени на тъй наречените “Британски” и “Общи” секции (всъщност на английски и западноевропейски плюс руски). Всяка от тях съдържа “Номинирани теми” като “Селският бунт” или “Тридесетгодишната война”. Специалните писмени работи са адресирани към теми като “Управлението в Англия през ранната епоха на Тюдорите, 1509-53” или “Нацизмът и Третият райх, 1919-45”; University of Oxford Delegacy of Local Examinations, General Certficate of Education 1992: Regulations and Syllabuses (Oxford, 1990), 49-72.
93. D. Iredale, Discovering Local History (Aylesbury, 1977); C. Phythian Adams, Rethinking English Local History (Leicester, 1987); също така E. Hinrichs, Regionalitaet: der “kieine Raum” also Problem der Intemationaler Schulbuchforschung (Frankfurt, 1900).
94. Виж M. G. S. Hodgson and E. Burke (eds.), Rethinking World History: Essays on Europe, Islam, and World History (Cambridge, 1933).
95. Élie Halévy, L’Histoire du peuple anglais au XIXéme siècle (1913-26), преведена като History of the English People in the Nineteenth Century [в 6 тома, London, 1949-52); Denis Mack Smith, Italy: A Modem History (1959), преведено като Storia d’ltalia dal 1861 al 1958 (в 2 тома, Milan, 1966); Hugh Kearney, The British Isles: a history of four nations (Cambridgre, 1989).
96. Christopher Dawson, The Making of Europe (London, 1932). Виж също С. Scott, A Historian and His World: A Life of Christopher Dawson, 1889-1970 (London, 1984).
97. Richard Coudenhouve-Kalergi, Pan-Europa (Vienna, 1924; New York, 1926); Pierre Renouvin, L’Idée de fédération européenne dans la pensée poltique du XIXe siècle (Oxford, 1949); Salvador de
fix.’ Madariaga, L’Esprit de l’Europe (Brussels, 1952); R. Albrecht-Carrié, The Unity of Europe: a historical sun/ey (London, 1966).
1146
БЕЛЕЖКИ КЪМ ВЪВЕДЕНИЕТО
98. Keith Robbins, “National Identity and History: Past, Present, and Future”, History, 75/245 (Oct. 1990), 369-87, като това е било президентското обръщение към Конференцията на Историческата асоциация в Челтенхъм през април 1990 г.
99. Jenny Wormald, “The Creation of Britain: Multiple Kingdoms or Core and Colonies?”, TRHS, № ser., iii (1993), 194.
100. Виж Norman Davis, “Stalin’s History Lesson”, Spectator, 6 Aug. 1988.
101. L. Brezhnev, Speech at Bad Godesberg, W. Germany, 23 Nov. 1981.
102. M. Gorbachev, Perestroika: New Thinking for Our Country and the World (London, 1987), 191-5: “Ние сме европейци” (стр. 191); “Домът е общ, но всяко семейство си има свой собствен апартамент, има и различни входове” (стр. 195).
103. Виж G. W. Blackburn, Education in the Third Reich (Albany, NY, 1985).
104. Очевидно такава е била съдбата на Тайни Роуналд, по-късно председател на Лонро и собственик на Observer, който бил арестуван през 1941 г. и интерниран в Секция 18В по закона, отнасящ се до “Родените в Британия лица с изявени симпатии към фашизма”; “All Well That Ends Well”, Observer, 23 May 1993.
105. Norman Stone, “The Evil Empire: Heroes and Villains”, Sunday Times, 1 Sept. 1991.
106. David Cesarini, Justice Delayed (London, 1992).
107. Against Bias and Prejudice: The Council of Europe’s Work on History Teaching and History Textbooks (Council of Europe Report, Strasbourg, 1986).
108. Margaret Shennan, op. cit. p. 53, особено главите “Europe and the Time Dimension” и “Europe’s Cultural Identity”.
109. Jean-Baptiste Duroselle, Europe: A History of its Peoples (London, 1991), “Epilogue”, 411-15.
110. Виж Adam Zamoyski, “An Historic Case of Euro-fudge”, Sunday Telegraph, 6 Nov. 1988. J. Nicholas, “Half-thruths about Half of Europe”, Guardian, 25 Oct. 1991.
111. “Quand un livre scandalise la Grèce”, Libre Belgique, 26 Apr. 1990; “La prima Storia Europea offende tutti i 12”, La Stampa, 4 Nov. 1990; C. M. Woodhouse, в Kathimerini (Athens), 3 June 1990.
112. Academician M. V. Sakellariou, letter to the Greek Deputies of the European Parliament, 18 Mar.
1990.
113. Kathimerini, 30 Sept. 1990.
114. Jacques Montaville eta/., Histoire de l’Europe (Paris, 1992). Виж Julian Nundy, “History Leaves Britain Behind”, Independend on Sunday, 19 Jan. 1992.
115. Benedikt Anderson, Imagined Communities: Reflections on the Origin and Spread of Nationalism, 2nd edn. (London, 1991); цитиран от G. Varouxakis в UCL History Newsletter, 8 (Dec. 1991), 22-4.
116. Prof. Marc Raeff, в “What Is European History?”, History Today, 36 (Jan. 1986), 46-50.
117. Professor Marc Ferro, ibid.
118. Dr. Eva Haraszti, ibid.
119. Prof. Immanuel Wallerstein, ibid.
120. A. J. P. Taylor, ibid.
ГЛАВА I
1. Charles Louis de Secondât, Baron de Montesquieu, в Considérations sur les causes de la grandeur des Romains (1734); също така “За разликата между хората при различни климати”, De l’Esprit des lois (1748), преведено на английски като The Spirit of Laws (London, 1878),xiv. 2. На български последната книга е преведена като “Духът на законите”.
2. P. Vidal de la Blache, Principes de géographie humaine, ed. E. de Martonne (Paris, 1921), прев. като Principles of Human Geography (London, 1926); също така La Personnalité géographique de la