БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА I
1147
France, която е въведение към неговата Tableau de la géographie de la France, англ. прев. (Manchester, 1941); F. Braudel, L’Identité de la France (Paris, 1985). Монтескьо пише, че британците са “нация, толкова разстроена от климата, че изпитва отвращение към всичко, дори към живота” (Esprit des lois).
3. Luigi Luca Cavalli-Sforza в Scientific American (1991), както е докладвано от S. Connor, “On the
Origin of Speeches”, Independent on Sunday, 10 Nov. 1991.
4. Dr Steve Jones, BBC Reith Lectures 1991, публикувани като The Language of the Genes: Biology,
History and the Evolutionary Future (London, 1993).
5. Виж Въведение, бел. 42,43 и 68; също J. Szucs, “Three Historical Regions in Europe”, в TOrténelmi
Szemle (Budapest), 24 (1981), 313-69, издадено като Les Trois Europes (Paris, 1985); H. C. Meyer, Mitteleuropa in German Thought and Action, 1815-45 (The Hague, 1955); and 0. Halecki, The Borderlands in European Civilization (New York, 1952).
6. Виж Braudel, La Méditerranée (виж Въведение, бел. 16).
7. Robert Fox, The Inner Sea: The Mediterranean and Its People (London, 1991).
8. Виж David Kirby, Northern Europe in the Early Modem Period (London, 1990) ; също така J. Fitzmaurice,
The Baltic: A Regional Future? (London, 1992).
9. Neil Ascherson, Black Sea, p. 267 (London and New York, 1955).
10. Ellsworth Huntington, Civilization and Climate (1915; 3rd edn., New Haven, Conn., 1924); The Mainsprings of Civilization (New York, 1945).
11. Arnold J. Toynbee, A Study of History (1934), съкратено (London, 1960), 151.
12. Michael Anderson, The Birth of Europe, op. cit. 97.
13. С. Stringer and R. Grun, “New Light on Our Shadowy Ancestors”, Independent on Sunday, 1 Sept.
1991.
14. W. J. Perry, The Growth of Civilization (London, 1925), 34.
15. Виж Barry Cunliffe, “Aegean Civilization and Barbarian Europe”, в The Roots of European Civilization (Chicago, 1987), 5-15; също така J. Howell, “The Lake Villages of France”, ibid. 42-53.
16. Виж Gerald S. Hawkins, Stonehendge Decoded (London, 1970).
17. Colin Renfrew, Archaeology and Language: The Puzzle of Indo-European Origins (London, 1987).
18. Marija Gimbutas, в G. Cardona et. al. (eds.), Indo-European and Indo-Europeans (Philadelphia, 1970), 54; цитирана от Renfrew, Archaeology and Language, 17.
19. Както се внушава от Джоунс в The Language of the Genes.
20. За европейската ономастика виж G. Semerano, Le origini délia cultura europea: rivelazioni délia linguistica storica (Florence, 1984).
Khococ, 1628 r. np. Xp.
21. Виж Jacquetta Hawkes, “The Grace of Life” в The Dawn of the Gods (London, 1968), 73-156, където “женственият дух на минойския живот” е противопоставен на “мъжествения ахейски дух от по-късните времена”.
22. Sir Arthur Evans, The Palace of Minos: A Comparative Account of the Early Cretan Civilization (в 4 тома, London, 1921-36), i. 17. See also S. Horwitz, Find of a Lifetime (London, 1981) and A. C. Brown, Arthur Evans and the Palace of Minos (Oxford, 1981).
23. За жертвоприношението в Анемоспелия, открито през 1979 г., виж Peter Warren, “The Minoans and Their Gods”, в Barry Cunliffe, Origins, op. cit. 30-41.
24. Gerald Cadogan, “A Theory That Could Change History”, Financial Times, 9 Sept. 1989.
I
16. СВ. АВГУСТИН. St Augustin et les patrons de Marchiennes (XII век), миниатюра. Общинска биб-I лиотека, Дюе.
Photo: Photo Giraudon.
17. CB. КАРЛ. A. Dürer, Karl der Grosse (1512).
Germanisches Nationalmuseum, Nuremberg.
18. CB. МАТЕЙ. Илюминация върху цяла страница върху фолио 25 от Линдифарнските евангелия (краят на XVII век, Нортъмбрия).
British Library, BL Cott. Nero Div. 25v.
19. CB. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ И ЖЕРОМ. От Масолино, около 1383 г., Национална галерия, Лондон.
Photo: Bridgeman Art Library.
20. МАТКА BOSKA. “Божията майка” (XIV век). Черната Мадона от Ченстохова, Полша, иконас византийски произход или вероятно копие, поръчано от крал Владислав Ягело. Виж [MADONNA],
Photo: Polish Cultural Institute, London.
21. CB. ЙОАН ТЕОЛОГ. Диктовката на Евангелието на Прохор (Итало-критска школа, началото на XVII век). Крит, който бил управляван от Венеция до 1669 г., станал свидетел на едно неподражаемо смесване на православен и католически стилове. Виж [GRECO].
Photo: Sotheby’s, London.
22. СВ. ЛУКА - ИКОНОПИСЕЦ. Според православната традиция първата икона била изрисува-
на от св. Лука, когато той нарисувал Дева Мария от натура. (Икона от XVII век от Църквата на Св. Лука, Опачка, Псков, Русия: реставрирана.)
Photo: Church of St Luke, Pskov, Russia.
23. БОГОРОДИЦА. Девата от Пелагонитиса: сръбска икона на Светата майка и Младенеца (XIV век) от Скопие, Македония.
Photo: AKG, London.
24. ПОЧИТ КЪМ ОТО III. Четирите земи на Европа - Славония, Германия, Галия и Италия - предлагат своя дан на почит към един император, който се опитал отново да обедини Изтока и Запада. Евангелия на Ото III, Бамберг (около 1000 г. сл. Хр.)
Photo: Staatsbibliothek, Marburg.
25. АНГЛИЯ ЗАВЛАДЯНА. Смъртта на крал Харолд край Хейстингс, 1066 г. сл. Хр. Детайл от
Tapisserie de la Reine Mathilde от края на XI век, известна на английски като Гобленът Бейо. 58-те части от този ранен пример на рисунка на ивици разказват норманската версия за събитията, включително предполагаемото предателство на крап Харолд и последвалите претенции на херцог Уилям за английския трон.
Photo: Michael Holford.
ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ИЛЮСТРАЦИИТЕ
1213
26. ВЕНДСКИЯТ КРЪСТОНОСЕН ПОХОД. Л. Туксен, Падането на Свантевит (1894). Разрушава-
нето на езическите идоли на славяните по време на Вендския кръстоносен поход (XII век). Подобни сцени придружават “напредъка на цивилизацията’ в Европа, откак Цезар разрушил горичката на друидите в Марсилия до окончателното покръстване на литоеците през 1386 г. Фридриксборг, Копенхаген.
Photo: Fredericksborg, Copenhagen.