Photo: @ Frans Halsmuseum, Haarlem.
46. МОСКОВСКИ ПРАЗНИК. А. П. Рябушкин (1861-1904), “Московска улица от седемнадесети век
по време на празник” (1895). Живата сцена от стара Москва показва един напречен разрез на московското общество, от надменния чернобрад болярин до слепия просяк, които се прибират y дома от църква по калните улици.
Photo: SCR Photo Library.
47. КРАЛЯТ СЛЪНЦЕ КАТО БАЩА НА СЕМЕЙСТВО. Ж. Нокре (1615-82), Louis XIV en famille (около
1680). Луи XIV, който участвал във всички маскени балове и галабалове в Двора, в тази сцена показва цялото си семейство в класическо облекло. Musée de Versailles.
Photo: @ RMN.
48. ФИЛОСОФЪТ БЕЗ ГАЩИ. Жан Хубер (1721-86), Le Lever de Voltaire (около 1770). Волтер ce преоблича, събличайки нощните си дрехи, докато диктува на секретар: един екземпляр от серията интимни сцени от ферне, нарисувани от швейцарския учен и приятел на Волтер. Musée Carnavalet.
Photo: Giraudon.
49. ГОСПОДАРЯТ НА КОНТИНЕНТА. А. Ж. Грос, Napoleon a Eylau (1808). Едно от най-малко под-лизурковските изображения на Наполеонова бойна сцена, тази от Ейлау (Илава) в Източна Прусия, 8 февруари 1807. Лувър.
Photo: @ RMN.
50. ГОСПОДАРИТЕ HA МОРЕТО. K. ван Вермиген, Met ontploffen van het Spaanse admlraalschlp (Ек-
сплозията на испанския адмиралски флагман, 25 април 1607). Холандското военноморско
превъзходство, което подпомогнало бунта на Нидерландия против Испания, не било оспорено сериозно до възхода на английския кралски флот по-късно през XVII век.
Photo: @ Rijksmuseum, Amsterdam.
51. ИНФАНТА В РОЗОВО. Диего Веласкес, приписвана и на Мазо, “Инфанта Маргарита” (1664). Дете, нарисувано като миниатюрен възрастен човек. Други версии на същия портрет могат да се открият във Виена и Киев. Прадо, Мадрид.
Photo: Bridgeman Art Library.
52. ЧИТАТЕЛ И СЛУШАТЕЛКА. Хюберт Гравелот, Le Lecteur (около 1740). Marble Hill House.
Photo: English Heritage.
53. МАЙКА. Рембранд, “Майката на художника” (1639). Неелтие Вилемсдохгер ван Зюйдхоек, на-
рисувана от нейния син в последната година от живота й.
Photo: Kunsthistorisches Museum, Vienna.
54. ЛЯТО. Дж. Аркимболдо, “Имение“ (1573). Една от четирите такива картини, поръчани от импе-
ратор Максимилиан II като подарък за курфюрста на Саксония. В една по-късна серия от “спокойни глави” Аркимболдо използва като модел император Рудолф. Лувър, Париж. Photo: @ RMN.
55. РОЯЛИСТ. П. Н. Гуерин, Henri de La Rochejacquelein (1817). Героически портрет на вандейския лидер, нарисуван след Реставрацията.
Photo: Musee de Cholet.
56. РЕПУБЛИКАНЕЦ. A. Камброн, La République (1798). Персонификация на републиканска Франция една година преди Наполеновия преврат и цяло поколение преди подобни образи да привлекат името на “Мариане”.
Photo: Musée de Montaubon.
57. ПРИЯТЕЛЯТ НА ДЕЦАТА. Тази картина на Сталин, прегърнал млада почитателка на конгреса на комунистическата партия през 1938 г., в разгара на чистките, е била широко популяризирана от съветските пропагандистки агенции. Тя дори е вдъхновила издигането на статуя в Москва. Момичето, Галя Сергеевна, научило много по-късно, че нейният баща е бил застрелян по заповед на Сталин и че майка й е била захвърлена в ГУЛАГ заради това, че е разпитвала за съдбата му.
Photo: David King.
58. РИЦАР В ЛЪСКАВА БРОНЯ. X. Ланцингер, Adolf Hitler als Ritter (около 1939). Нацисткото търсене на Lebensraum на Изток често се възприемало като продължение на средновековните кампании Drang nach Osten на тевтонските рицари.
Photo: AKG, London.
59. ВЕЧНИЯТ СКИТНИК. K. Д. Фридрих, Скитник над облаците (1818). Върховният образ на ро-
мантическия дух.
Photo: @ Elke Walford, Hamburger Kunsthalle.
ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ИЛЮСТРАЦИИТЕ
1217
60. ДИНАМО. Дж. М. Търнър, “Дъжд, пара и скорост” (1844). Пионерски пример на импресиониз-
ма и върховният образ на фанатичната привързаност на XIX век както към Природата, така и към Механичната мощ.
Photo: National Gallery, London.
61. НЕ СЕ ПРЕДАВАМ, 1831. В. Козак (1856-1942), “Совински на укрепленията на Вола” (1922). Из-
правен срещу руското нападение срещу Варшава, Наполеоновият ветеран, генерал Йозеф Совински, наредил на хората си да забият дървения му крак в земята, твърдо решен никога да не се поклони пред тираните.
Photo: Museum Wojska Polskiego, Warsaw.
62. СВОБОДНА ЕЛАДА. Ч. Пелберг, “Народни празненства в Олимпеума 6 Атина, 1838.”Тази сце-
на от новото независимо кралство подчертава както гръцкото класическо наследство, така и наследството от четирите века отоманско управление.
Photo: National Historical Museum, Athens.
63. МУЗИКАЛНА ВЕЧЕР. Й. Данхаузер, Liszt am Flugei (1840). От ляво: Алфред дю Мюсе (или Александър Дюма), Виктор Юго, Жорж Санд, Н. Паганини, Джоакино Росини, Мари д’Агул. Natonalgalerie, Berlin.
Photo: Bildarchiv Preussischer Kulturbesitz.
64. ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОНЦЕРТ. A. фон Вернер, “Берлинският конгрес” (1881). От ляво: граф Ка-
роли (Австрия), принц Горчаков (Русия), Бенджамин Дизраели (Великобритания), граф Ан-драши (Унгария), канцлерът фон Бисмарк (Германия), граф Шувалов (Русия), Мехмед Али (Отоманска империя), Staalichen Museum, Berlin.