В настоящето огромното разнообразие на местното кримско население е изчезнало. Древните таврийци и тавроскити отдавна са асимилирани. Кримските готи защитавали вътрешната си крепост Мангуп до 1475 г. Татарите били масово депортирани от Сталин през 1942 г.5 Понтийските гърци оцелели до депортирането им през 1949 г. Шепа евреи, които избягали от нацистите, заминали за Израел през 80-те години. Руснаците и украинците останали като абсолютно мнозинство.
През 1992 г., когато семействата на бившите съветски военни от Севастопол започнаха да споделят каменистия плаж с туристите, получавайки тен под разрушените колони на Херсонес, те наблюдаваха с тревога завръщащите се татари, украинските претенции за Черноморския флот и руските изисквания за автономна Кримска република. Никое друго място не би могло да им напомни посилно за непостоянството на славата.
ите гръцки съответствия, както и финикийските колонии. Сидон и Тир се издигнали до най-забележителния си връх, когато Гърция била в краен упадък. или “Нов
Град” (Картигон, Картата, Картаген), бил основан в Северна Африка през 810 г. пр. Хр. вероятно от финикийските колонисти, водени от Пигмалион и неговата сестра Ди-дона. Съседният АГ/’д (Ютика) бил още по-стар. Когато старата финикия била прегазена, както и Мала Азия, от персийците, Картаген и Ютика били оставени както гръцките градове да процъфтяват сами.
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
129
MASSILIA
Масилиа (Марсилия) била основана към 600 г. пр. Хр. от гърци от Фокейска Мала Азия. Според легендата Фотий, техният водач, влязъл с галерата си в пристанището точно когато главатарят на местното племе на лигурите извършвал годеж-ната церемония на любимата си дъщеря. Когато момичето било поканено да подаде го-дежната чаша на един от насъбралите се войни, тя я подала на красивия грък. Така била основана една от най-богатите и най-динамичните от всички гръцки колонии.
Заобиколено от високи варовикови скали и защитено от крайбрежен остров, великолепното пристанище на древна Масилиа изпълнявало ролята на главен център на търговски и културен живот в продължение на повече от 2500 години. Правителството се състояло от търговската олигархия. Великият съвет от 600 граждани, избрани до живот, назначавал по-малкия Съвет на петнадесетте, който представлявал изпълнителната власт. Търговията и изследванията на масилците се разпрострели надлъж и нашир. Те доминирали морето от Луна в Тоскана до южната част на Иберийския полуостров и изградили свои търговски постове в Никея (Ница), Антиполис (Антиб), Рода (Арл) и в далечната Емпория, като всичките те били посветени на тяхната богиня-покровителка Артемида Ефеска. Техните моряци не се страхували от океана отвъд Колоните на Херкулес и били известни с това, че достигнали до Исландия на север и до днешен Сенегал на юг. През IV век един смел масилец, Питей, минал с кораба си по северните брегове на Европа, включително и покрай “Дребните островчета” (както Херодот наричал Британия). Изгубеното му съчинение “Изследване на земята” било познато на Страбон и Полибий.
Изправена срещу ревностното съперничество на финикийците и картагенците, Масилия често молела Рим за помощ. Но го правела много често. През 125 г. пр. Хр., когато помолила за военна помощ срещу галите, римските легиони прегазили цялата страна, създавайки провинция Трансалпийска Галия (Прованс). От това се родила една триезична общност, говореща гръцки, латински и келтски. По-късно животът на града отразил като огледало всички промени в средиземноморската политика - арабски, византийски, генуезки пот 1481 г. - френски. Най-великите дни на марсилския просперитет започнали през XIX век с началото на френските интереси в Левант (Източното Средиземноморие). Експедицията на Наполеон до Египет и построяването на Суецкия канал от Лесепс били ключовите епизоди.