Съвременна Марсилия, като древната Масилия, все още се управлява от морето. Le Vieux Port, обезсмъртено от драматичната трилогия на Марсел Паньол, било изместено от Port Autonome от другата страна на дигата. Но бурните емоции на Фани, Мариус и Сезар, разкъсвани безнадеждно от сълзливите отплавания и пристигания на корабите, се повтарят постоянно:
FANNY. Et toi, Marius, tu ne m’aimes pas? [// se tait]..
MARIUS. Je te l’ai déjà dit, Fanny. Je ne peux pas me marier.
FANNY. Alors, c’est quelque vilaine femme des vieux quartiers… Dis-le moi. Marius…
MARIUS. J’ai confiance en toi. Je vais te le dire. Je veux partir1.
9. Европа
130
HELLAS
(Мариус, не ме ли обичаш?/Вече ти казах, Фани, не мога да се оженя за теб./О, разбирам: това е една от онези противни жени от стария град… Хайде, кажи го./Не. Не вярвам на никого друг освен на теб, Фани. Но ще ти кажа. Искам да си вървя./)
От терасата на Notre Dame de la Garde, кацнала високо на мястото на гръцки храм, човек все още може да се взира в корабите, които се плъзгат в пристанището като галерите на Фотий. Или като граф Монте Кристо в Château d’if, или като Мариус човек може да мечтае за бягство през морето2.
Картаген построил огромна империя посредством морската си сила, търговията и колонизацията. Дъщерните му колонии се простирали отвъд Колоните на Херкулес край Гадес (Кадис) и Тингис (Танжер) до Панормус (Палермо) на остров Сицилия. В своя зенит той вероятно е бил най-проспериращият от всички градове-държа-ви, господстващ над всички острови и брегове на Западното Средиземноморие. От пети век нататък той се сражавал и разрушил много гръцки градове в Сицилия, където неговите амбиции били пресечени чак след пристигането на римската мощ.
Финикийците и картагенците, както евреите и арабите, били семити. Като крайни губещи в борбата за превъзходство в Средиземно море, те не се ползвали със симпатиите нито на гърците, нито на римляните. Като идолопоклонници на Ваал, последния каменен идол, те винаги са били набелязвани и осмивани от последователите на юдейско-християнската традиция, която гръко-римският свят по-късно възприел. Въпреки че финикийските кръвни роднини на Европа запазили властта си повече от едно хилядолетие, тяхната цивилизацията им е изключително слабо позната и почти не е изучена. Тяхната история може би е пострадала от някой друг вариант на антисемитизма.
Гръцката религия прогресира от ранния анимизъм и фетишизъм до един възглед за света, видян като “един голям Град на богове и хора“. Олимпийският пантеон вече съществувал в късната предисторическа епоха. Зевс, баща на боговете, и Хера, неговата съпруга, властвали над упоритото семейство на олимпийците - Аполон, Артемида, Атина Палада, Арес, Посейдон, Хермес, Дионисий, Деметра, Плутон и Персефона. Приемало се, че техният дом на върха на планината Олимп се издига на северната граница на гръцкото отечество. Към тях била присъединена богата галерия от местни божества, сатири, сенки, нимфи, фурии, сибили и музи, на които гърците принасяли жертви. Ритуалното жертвоприношение на животни си останало нормална практика. Въпреки че боговете имали изключителното право да бъдат капризни и въпреки че някой, като Арес, богът на войната, или Посейдон, богът на морето, можели да бъдат отмъстителни, нямало дявол, нямало сила на мрака или грях, който да използва най-дълбоките страхове на хората. Върховната грешка на човека била hubris, или самона-деяната гордост, обикновено наказвана с nemesis, гнева на боговете, [spice-ox] Разпространявали се хиляди митове, съществувало и зашеметяващо разнообразие от култове и предсказания. Те подхранвали възгледи, в които смелостта и предприемчивостта, калени от уважението, трябвало да бъдат възнаградени със здраве й
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
131
SPICE-OX
Питагор (достигнал до разцвета си някъде през 530 г. пр. Хр.) изказал две добре известни максими: “Всичко е числа” и “Яденето на боб е престъпление, равностойно с това да изядеш главите на родителите си”. Учените, които се интересуват от произхода на модерната наука, изучават неговата математика. Онези, които се интересуват от движението на гръцкото съзнание, изучават неговите представи за гастрономията. (Виж Приложение III, стр. 1227.)
Като отците пилигрими от една по-късна епоха, Питагор бил религиозен сектант и отплавал надалеч от родния си Самос, за да основе една сектантска колония в Magna Graecia. Там открил свободата да прилага своите религиозни теории, сред които заедно с другите неща присъствали храната и диетата. Централното му твърдение извира от концепцията за метемпсихозата, “трансмиграцията на душите”, които след смъртта можели да преминават от човек в човек или от хора в животни. В резултат на това той се противопоставил принципно на обичая за животински жертвоприношения и твърдял, че един парфюм от нагорещени билки и подправки е по-подходящ за боговете, отколкото вонята на печеното месо.