Гръцката литература, първоначално под формата на епическа поезия, била едно от онези чудеса, които очевидно са се появили на бял свят в завършено, зряло състояние. Омир, който вероятно е живял и писал в средата на VIII век пр. Хр., е използвал една много по-стара устна традиция. Той може да е бил единственият, а може би не, автор на творбите, които му се приписват. Но първият поет в европейската литература почти единодушно се приема и като най-влиятелният. Има малко творби на нивото на “Илиада” и “Одисея” и нито една, която да ги превъзхожда. Езикът на Омир, който специалистите по антична литература наричат “възвишен”, се оказва безкрайно гъвкав и изразителен, [epic]
Писмената литература зависи от грамотността, чиито корени водят назад към вноса на азбуката през VIII век. Изкуството на буквите до голяма степен било насърчавано от градския характер на гръцкия живот, но степента на неговото проникване в различните социални слоеве е предмет на известни противоречия. [Cadmus]
Последователите на Омир - епиците като него от Хезиод (достигнал до разцвета си около 700 г. пр. Хр.) до неизвестния автор на тъй наречените “Омирови химни”; авторите на елегии от Калин до Ефес (достигнал до разцвета си около 690 г. пр. Хр.), до Ксенофонт Колофонски (около 570-480 г. пр. Хр.); лириците от Сафо (род. 612 г. пр. Хр.) до Пиндар (518-438 г. пр. Хр.), от Анакреон (достигнал до разцвета си около 530 г. пр. Хр.) до Симонид Кеоски (556-468 г. пр. Хр.) - привлекли безброй имитатори и преводачи. Теокрит Сиракузки (около 300-260 г. пр. Хр.) писал идилии за нимфи и кози стада, които се превърнали в модел за пасторалната традиция, простираща се от еклогите на Виргилий до “Както ви се харесва”. Но никой не пеел толкова сладко, както “десетата муза” от Лесбос:
* Епистемология (гр.) - episteme + logos cepistanai - да разбираш, да вярваш - науката или теорията за природата, за изворите и границите на познанието - Б. пр.
134
HELLAS
OMPHALOS
ЕЛФИ, според представата на древните гърци, се намирал точно в центъра на света.
Неговият omphalos, или “централен камък”, отбелязвал мястото, където се срещна-
ли двата орела на Зевс 1 единият, изпратен от изток, а другият - от запад. И тук, в та долина, оградена с тъмните борове и обагрените в розово скали на връх Парнас, Аполон убил бога-змия Питон и в изпълнената с пари пещера над газообразната бездна настанил най-видния оракул. В историческите времена храмът на Аполон бил построен до театъра, стадиона за Питийските игри и край многобройните съкровища на градовете-пат-рони. През 331 | пр. Хр. Аристотел и неговият племенник съставили списък на всички победители в Питийските игри дотогава. Техните открития били записани върху четири каменни таблички, които оцелели и били намерени от съвременните археолози1.
Процедурите на оракула следвали един вечен ритуал. На седмия ден от всеки месец висшата жрица Пития, току-що пречистена в Касталския извор, сядала върху свещения триножник над бездната и изпаднала в екстатичен транс сред изпаренията, очаквала въпросите на молителите си. Молителите, след като наблюдавали обичайното жертвоприношение на коза, изчаквали нейните известни със своята двусмисленост отговори, предадени в хек-заметри2.
Тезей, легендарният убиец на Минотавъра и основател на Атина, получил следната
утеха:
ТЕЗЕЙ, СИН НА ЕГЕЙ… НЕ СЕ ОКАЙВАЙ. ЗАЩОТО КАТО КОЖЕН МЯХ ЩЕ ЯЗДИШ ВЪЛНИТЕ ДОРИ И В БУРНО ВЪЛНЕНИЕ.
Гражданите на Тера, разтревожени от западащата си колония на африканския бряг, били посъветвани да обмислят отново мястото й:
АКО ПОЗНАВАТЕ ЛИБИЯ, КЪРМАЧКАТА НА СТАДАТА, ПОДОБРЕ ОТ МЕН, КОГАТО
НЕ СТЕ БИЛИ ТАМ… АЗ СЕ ВЪЗХИЩАВАМ ОТ ВАШАТА МЪДРОСТ
Преместена от континента на своя крайбрежен остров, Кирена просперирала.
Цар Крез Лидийски поискал да узнае дали трябва да обяви война, или да запази мира. Оракулът казал: “ВЪРВИ НА ВОЙНА И РАЗРУШИ ЕДНА ГОЛЯМА ИМПЕРИЯ.” Той отишъл на война и неговата империя била разрушена.