Благоразумният отговор на това развитие е да се борим за плурализъм на интерпретациите и за “сигурност в сбора”: тоест да насърчаваме широкото разнообразие от специални възгледи, за да се противопоставим на всякакви ограничения. Една-единствена гледна точка е нещо рисковано. Но петдесет-шейсет гледни точки, или триста, заедно могат да построят една сносна комбинация. “Няма една истина, а когато има повече истини, има и прецизности.яго
В Глава II е споменато известното решение на Архимед на проблема за числото я, тоест за изчисляването на съотношението на обиколката на окръжността към нейния диаметър. Архимед е знаел, че дължината на обиколката трябва да е равна приблизително на сумите от страните на квадрата, начертан извън окръжността, и сумата от страните на квадрата, начертан в окръжността (виж диаграмата). Неспособен да го изчисли директно, на него му хрумнала идеята да намери приблизителната сума, като изчисли дължината на 99-странен многоъгълник, съдържащ се в окръжността. Колкото повече страни давал той на своя многоъгълник, толкова повече се приближавал до формата на окръжността. По подобен начин, изкушава се да си помисли човек, колкото повече са източниците на светлина, толкова по-малка е празнината между реалността и опитите на историците да я реконструират.
Другаде невъзможната задача на историка е сравнена с тази на фотографа, чиято статична двуизмерна снимка никога не може да ни даде точна представа за подвижния, триизмерен свят. “Историкът, както и фотоапаратът, винаги лъже”21. Ако това подобие трябваше да се развие, човек би казал, че фотографите могат да увеличат правдоподобностга на своята работа (когато имат за цел такава правдоподобност) чрез умножаване броя на снимките на един и същ обект. Огромният брой снимки, направени от различни ъгли и с различни обективи, филтри и филми, могат колективно
ВЪВЕДЕНИЕ
25
да намалят грубата селективност на единствената снимка. Както са открили производителите на филми, големият брой последователно направени рамки създава сносна имитация на времето и движението. Също така “изваяната история” може да бъде реконструирана само ако историкът съпостави резултатите от възможно най-широкия обсег от източници. Ефектът никога няма да бъде съвършен; но всеки различен ъгъл и всяка различна техника допринасят за осветяването на частите, които заедно съставят цялото.
Изопачаването е необходима характеристика за всички източници на информация. Абсолютната обективност е абсолютно недостижима. Всяка техника притежава своята силна и своята слаба страна. Важното е да се разбере къде се намират ценното и изопаченото във всяка техника и да се стигне до едно разумно приблизително решение. Критиците, които възразяват на това, че историците използват поезията, социологията, астрологията или каквото е да е въз основа на твърдението, че тези източници са “субективни” или “частични”, или “ненаучни”, твърдят очевидното. Все едно някой да възрази срещу рентгеновите снимки на скелета или срещу ултразвуковото сканиране на утробата въз основа на това, че те дават много лоша представа за човешкото лице. Лекарите използват всички известни устройства, за да разкрият тайните на човешкия мозък и тяло. Историците имат нужда от подобно многообразно оборудване, за да проникнат в мистериите на миналото.
Документираната история, която се е радвала на множество влияния, е едновременно един от най-ценните и един от най-рисковите начини на подход. Когато се отнасяме към нея непредпазливо, тя открива неверни картини; съществуват и области от миналия опит, които е било невъзможно да бъдат документирани. Но все пак никой не може да отрече, че историческите документи си остават един от плодотворните източници на познание, [hossbach] [metryka] [Smolensk]
Лорд Ектьн, основател на Кембриджката историческа школа, някога предсказал особено вредния ефект от документираната история. Тя е склонна да предпочита натрупването на доказателства пред интерпретацията от страна на историка. [Ние живеем] “в една документирана епоха, написал Ектьн преди около деветдесет години, която е склонна да превърне историята в нещо независимо от историците, да развие ученето за сметка на писането”22.