Преди битката край Саламин през 480 г. пр. Хр. една атинска делегация умолявала за помощта на Аполон срещу персийските нашественици:
АТИНА ПАЛАДА НЕ МОЖЕ ДА УСПОКОИ ЗЕВС… НО КОГАТО ВСИЧКИ ДРУГИ БЯХА ПЛЕНЕНИ… ЗЕВС ОТ ШИРОКИТЕ НЕБЕСА ДАВА НА РОДЕНИТЕ ОТ ТРИТОНА ДЪРВЕНА СТЕНА… ЗА ДА БЛАГОСЛОВИ ТЕБ И ТВОИТЕ ДЕЦА.
Темистокъл, атинският адмирал, правилно се досетил, че ключът към победата е в неговите дървени кораби.
Лизандър, спартанският генерал, който влязъл триумфално в Атина в края на Пелопонеската война, бил предупреден:
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
135
УМОЛЯВАМ ТЕ ДА СЕ ПАЗИШ ОТ РЕВЯЩ ХОПЛИТ И ОТ ЗМИЯ,
ИЗКУСНИ СИНЕ НА ЗЕМЯТА, КОИТО НАПАДАТ В ГРЪБ.
За Филип Македонски, пословичен със своето подкупничество, се говори, че получил съвет “ДА СЕ БИЕ СЪС СРЕБЪРНИ КОПИЯ”. Нещо по-автентично, подготвяйки се да се бие с персийците, той получил следното пророчество: “БИКЪТ Е НАКИЧЕН С ГИРЛЯНДИ. КРАЯТ Е ДОШЪЛ. ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО Е БЛИЗО.” Скоро след това той бил убит.
Римлянинът Луций Юний Брут отишъл при Оракула с двама свои другари и попитал за тяхното бъдеще:
МЛАДЕЖИ, ОНЗИ СРЕД ВАС, КОЙТО ПРЪВ ЦЕЛУНЕ МАЙКА СИ, ЩЕ ПОЛУЧИ НАЙ-ВИСШАТА ВЛАСТ В РИМ.
Другарите на Брут разбрали намека буквално, а Брут се навел и целунал земята. През 509 г. пр. Хр. Брут станал Пръв консул на Рим.
Четири века по-късно Цицерон попитал Оракула как човек може да постигне най-висока слава. Оракулът му отговорил:
НАПРАВИ ТАКА, ЧЕ СОБСТВЕНАТА ТИ ПРИРОДА, А НЕ МНЕНИЕТО НА МНОЖЕСТВОТО ДА БЪДЕ ТВОЙ ВОДАЧ В ЖИВОТА.
Император Нерон, страхувайки се от смъртта, получил отговор: “ОЧАКВАЙ ЗЛО ОТ 73.” Окуражен, той си помислил, че ще доживее до 73 години. Но скоро бил свален от трона и принуден да се самоубие на 31 години. Седемдесет и три се оказала възрастта на неговия наследник Галба.
Нещо може би по-знаменито - когато Александър Велики се консултирал с Оракула, той не му казал нищо3.
Вярата в безграничното знание на Делфийския оракул е почти толкова силна сред ентусиазираните наши съвременници, колкото е била сред суеверните гърци от античността. За учените обаче проблемът се състои в това да разграничат истинските постижения на Оракула от неговата безгранична репутация. Скептиците посочват, че никое от тъй наречените предсказания не е било записано преди събитията, за които се е отнасяло. Удивителната сила на Оракула никога не може да бъде проверена. Мощният култ, ефикасната рекламна машина и лековерната публика са били всичките съществени елементи от тази операция.
Много от най-известните сентенции на Оракула били изписани по стените в храма на Аполон. Те включвали “Нищо излишно” и “Познай себе си.”4 Превърнали се в лозунги на гръцката цивилизация.
136
HELLAS
EPIC
O МИРОВИТЕ “Илиада” и |Одисея” традиционно се възприемат в Европа не просто като най-старите образци на европейската литература, а като най-ранните литературни форми навсякъде по света. През 1872 г. обаче след разкопките и находките от глинени таблички от дворцовата библиотека в Ашурбанипал край Ниневия, столицата на древна Асирия, светът бил запознат с “Епоса на Гилгамеш”.
Гилгамеш вече бил почитан по времето, когато били създадени поемите на Омир. Разбира се, този епос може да се проследи назад през месопотамската литературна традиция до третото хилядолетие пр. Хр. Той започва така:
[На него, който] открил всички неща, аз ще разкрия земята,
[На него, който] е изпитал всичко, [Аз ще преподам] цялото.
Той търсил [?] земи [?] навсякъде.
Той, който изпитал цялото, се сдобил с пълна мъдрост.
Той открил тайното и изровил скритото.
Той донесъл легенда за времената преди потопа.
Той пътувал надлъж и нашир и уморен накрая се оттеглил,
Той гравирал всички свои дела върху паметни таблички от камък1.
Първоначалният интерес към вавилонския епос се центрирал около неговите библейски връзки, особено в неговите разкази за Потопа, Ноевия ковчег и историята за Сътворението. Но не след дълго учените забелязали отгласа от Омир. В крайна сметка хронологическото съвпадение било достатъчно близко. Библиотеката Ашурбанипал в Ниневия била строена през последната четвърт на VII век пр. Хр.; Ниневия била разрушена през 612 г., в същата епоха, когато Омировите поеми трябва да са намерили окончателната си форма. (Виж Приложение III, стр. 1222.)
Много текстуални подобия могат да се обяснят с устните литературни форми, практикувани от всички долитературни епически поети. Но много неща не могат да се обяснят толкова лесно. Встъпителният призив в “Гилгамеш” напомня за встъпителните стихове в “Одисея” по тон и по чувство: