Музо, запей ми за този герой многоопитен, който странства дълго, откакто порути свещената Троя. Много поселища видя и позна обичаи. Много страдания той по морето пустинно понесе… Ей за това разкажи ми, ти щерко на Зевс благосклонна2.
Още по-убедителни са твърденията за влиянието на “Гилгамеш” върху “Илиада”. И в двата епоса се наблюдава драматичен обрат в сюжета, който произлиза от смъртта на един от двамата неразделни приятели. Гилгамеш скърби за Енкиду, както Ахил скърби за Патрокъл. Други епизоди като онзи, където боговете хвърлят жребий за подялбата на земята, морето и небето, са поразително сходни. Онова, което някога е било оценявана като “възможен гръцки дълг към Асирия”, сега трябва да бъде издигнато до вероятност3. Ако това предположение е правилно, Омировият епос не само представлява връзка между античните писмена и безброй поколения aoidoi, неграмотните бардове от незапомнената традиция. Той също така се простира над бездната между конвенционалния западен литературен канон и далеч по-древните писания на неевропейската литература.
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
137
Някои казват, че най-красивото нещо на тази мрачна земя Е кавалерийски ескадрон; други казват Пехотна част, други флот от кораби;
Но аз казвам, че това е онзи, когото обичаш10.
Четенето на поезия било много сродно с музиката; и мелодията на седем-струнната лира служела като обичаен акомпанимент на декламираните хекзаметри. Гръцката дума титке обхващала всички мелодични звуци независимо от това, дали те били думи или ноти. Поезията се открива и в най-простите надписи, в широко разпространеното изкуство на епиграмите:
жауга у£Л&д кш жаута кдути тд цт/Ьйу жаута уар ££ аЛдусоу еот1 та уьуубреш.
(Всичко е смях, всичко е прах, всичко е нищо. / От безпричинностга произлиза всичко, което съществува.11) и на епитафиите:
со £,е1 V* фууейоу Лакедсироиснд бп тЦбе кещева тснд ке1ш\> рщасп жавбреш.
(Кажи им в Лакедемон, пътниче / Че ние спазвахме правилата, решени да ум-
рем12.)
Гръцката драма води началото си от церемониите, изпълнявани по време на религиозните фестивали. Понятието кадосНа, буквално “козя песен”, първоначално се свързвало с ритуалните жертвоприношения. Първите атински драми били поставени на Дионисиевия фестивал. Както Олимпийските игри, те били поставяни със състезателен дух. Стилизираният диалог между актьорите и хора осигурявал изразни средства за изследване на най-ужасните психологически и духовни конфликти. Триадата от трагици Есхил (525-456), Софокъл (около 496-406) и Еврипид (около 480-406) превърнала племенния мит и легендата в основополагащи камъни на световната литература. “Седете срещу ТиВа”, “Орестия”и“ПрикованиятПрометей”; “Едипцар”, “Електра”и “Антигона”;“Ифигения в ТаВрида”, “Медея” и “Иполит“ представляват останки от един много по-голям репертоар, [оешрцз]
Оцелели са само тридесет и две трагедии; те продължават да бъдат поставяни по цял свят. Те са особено нужни на поразения от ужаси XX век. “Трагедията ни дава възможност да преживеем непоносимото.” “Най-великите гръцки трагедии са постоянно образование в кошмарната перспектива… че всички ние ще свършим в мрак и отчаяние, и самоубийство.” “След като е погледнал смело направо в ужасната деструктивност на тъй наречената Световна история, както и в жестокостта на природата, гъркът се успокоява… Изкуството го спасява, а чрез изкуството - живота.”13 Комиците, водени от Аристофан (около 450-385), се чувствали свободни да се присмиват на всеки - от философите до политиците. “Конници”, “Птиците”, “Облаците‘, “Осите”, “Жабите”, чиито фантастични сюжети са украсени с вулгарен и сексу-
138
HELLAS
CADMUS
КАДМ, син на Агенор, царя на Финикия, и брат на Европа присъства в много гръцки митове. Той е бил почитан като основател на Беотийската Тива и като вносител на азбуката. Докато бродел по земята, търсейки отвлечената си сестра, Кадм се посъветвал с оракула в Делфи. Оракулът му казал да построи град, “където кравата може да си почива”. И той последвал една крава от Фосис до равнината на Беотия. Отбелязал мястото, където тя най-накрая легнала до един хълм, и започнал да строи Кадмеа, овалния акропол на Тива. Жителите на града били родени от зъбите на дракон, когото Кадм убил, следвайки съвета на Атина. Атина го назначила за техен управител, а Зевс го дарил с жена, Хармония.
Родно място на Дионисий и на Херкулес, на пророка Тиресий и на вълшебния музикант Амфион, Тива била и сцена на трагедиите “Едип” и “Седемте срещу Тива”. Тя била съсед и традиционен съперник на Атина; тя била съюзник, а после и разрушител на Спарта; и самата тя била разрушена от Александър, ioedipus]