Финикийската азбука, за която се смята, че е донесена в Гърция от Кадм, била фонетична, но изключително консонантна. Тя е позната в базовата си форма отпреди 1200 г. пр. Хр., когато като близкия до нея иврит заменила по-ранните йероглифи. Проста система, лесна за учене от децата, тя разбила монопола на тайнописа, използван в продължение на хилядолетия от жреческите касти в предишните цивилизации в Близкия изток. Имената на буквите преминали почти непроменени в гръцкия език: aleph (alpha) = “вол”, beth (beta) = “къща”; gimel (gamma) = “камила”; daleth (delta) = “врата на палатка”. Старогръцката азбука била създадена чрез прибавянето на пет гласни към първоначалните шестнадесет финикийски съгласни. Те се удвояват за употреба като числителни. В определено време тя се превръща в праотец на главните клонове от европейската писменост - съвременен гръцки, етруски, латински, глаголица и кирилица1. (Виж Приложение III, стр. 1224.)
Най-ранните прояви на латинската азбука датират от VI век пр. Хр. Тя била базирана върху ръкопис, намерен в Халдическите колонии като Кума в Magna Graecia. Последователно била приета и адаптирана от всички езици в западния християнски свят, от ирландски до фински, а в съвременната епоха - и от много неевропейски езици като турски.
Глаголическата и кирилската азбука са развити от гърците във византийските времена като писменост за някои славянски езици. В православна Сърбия “сърбохърватският” език се пише на кирилица; в Хърватия същият език се пише с латинската азбука. [ILLYRIA!
Ъглестият стил на финикийските, гръцките и римските ръкописи е продиктуван от изкуството на длетото за камък. Постепенната еволюция на курсивните стилове* станала възможна при използването на острие върху восък и на перо върху пергамент.
Латинските минускули, които представляват основата за съвременните “малки букви”, се появили около 600 г. сл. Хр., въпреки че римските главни букви също били запазени. IPALAEOI
Буквите и литературата са едно от славните постижения на европейската цивилизация. Историята на Кадм намеква, че техните корени се намират в Азия.
* Закръглени I Б. пр.
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
139
ален хумор, все още надигат бурния смях на публиката по цял свят. Аристофан притежава несравним талант за създаването на незабравими фрази. Той е измислил ду-мата А1ерЬе1ококкид1а, “Облакокукуландия”. [зсноивт^ов]
Не е преувеличено да се каже, че гръцките букви оформят платформата на ху-манистичната традиция. “Чудесата са много, пише Софокъл, но нищо не е по-чудесно от човека”:
ХОР: Много са чудните неща, но човекът е пръв сред тях.
Бит от вятъра мразовит, той по сивия морски гръб минава, край него бучат води и се надигат с вой.
Най-първата сред боговете, вечната плодна Земя, той обработва…
Той има безкрайна мощ…
Владее и слово, и дух крилат; със закон се стреми градове да урежда; знае да избягва смразяващите студове
и тежкия пороен дъжд със средства - безброй.
Пред нищо бъдно не стои безпомощен и само ада няма да избегне той14.
Гръцкото ораторско майсторство било изкуство, поощрявано от театъра, от традицията на съдилищата на открито и политическите събрания. Реториката, обяснена за пръв път в “Изкуството на думите” от Коракс от Сиракуза (достигнал до разцвета си през465 г. пр. Хр.), била изучавана като задължителен предмет. От “Десетте атически оратори” от Антифон до Динархий от Коринт никой не можел да се сравнява по умения с Демостен (384-322). В младостта си той бил сирак и заеквал, преодолял всички трудности, прогонил архисъперника си Есхин (389-314) в изгнание и станал признат майстор на публичната реч и на прозаичния стил. Неговата серия “филипики”убеждава красноречиво и страстно за нуждата от съпротива срещу Филип Македонски. Тържествената му реч “За венеца”, произнесена в негова защита на процес през 330 г. пр. Хр., била скромно описана от Макулай като “най-добрият образец за човешко изкуство”.
Гръцкото изкуство също преживяло великото си събуждане - онова, което един водещ учен посмя да нарече “най-великата и най-удивителната революция в цялата история на изкуството”15. Съвременната оценка несъмнено е повлияна от онези форми, които са се запазили най-добре, особено каменните скулптури, архитектурата и рисунките на фигури върху керамични вази. Дори и така, внезапният скок от скованите и мрачни стилове от по-древните находки към експлозивния разцвет, който се наблюдава през VI и V век, е забележителен. Вдъхновени силно от духовни и религи-
140
HELLAS
MOUSIKE
Шръцкият термин mousike обхваща както поезията, така и изкуството на измисления звук. И двете имат дълга история.