• Един ШокШКой, който искал да види как изглежда, когато е заспал, застанал пред огледалото със затворени очи.
• Един зсШШйсох срещнал свой приятел и казал: “Чух, че си умрял”. “Но виждаш, че съм жив”. “Да, но човекът, който ми го каза, беше по-надежден от теб”.
• Един кумеец отишъл при балсаматора да прибере тялото на мъртвия си баща. Балсама-торът, търсейки нужния труп, попитал дали баща му е имал някакви отличителни белези. “Лоша кашлица”.
• Един кумеец продавал мед. Един минувач го опитал и решил, че е отличен. “Да, казал кумеецът, изобщо нямаше да го продавам, ако в него не беше паднала една мишка”.
• Един шотландски лс/го/алг/йси решил да икономиса, като обучи магарето си да не яде и престанал да му дава храна. Когато животното умряло от глад, собственикът се оплакал: “И то тъкмо когато се учеше да живее, без да яде”1.
Колекционерите на фолклорни истории са записали версии на последната история на естонски, латвийски, литовски, шведски, английски, испански, каталунски, валонски, немски, италиански, словенски, сърбохърватски, руски и гръцки. Малкълм Бредбъри я използва в “Обменни курсове” като част от наследството на неговата въображаема източноевропейска страна “Слака”2.
Емпедокъл от Акрагас (около 493-433) предполагал, че земята е съставена от четири “стихии”: огън, земя, въздух и вода, и че тези стихии постоянно се сливат и се разделят под въздействието на противоположния натиск на любовта и борбата. Говори се, че той скочил в кратера на връх Етна, за да изпробва силата на своето превъплъщение. Но вулканът му услужил, връщайки обратно само един сандал. Демокрит от Абдера (около 460-361) усъвършенствал атомната теория на Левкип, твърдейки, че цялата физическа материя може да се обясни посредством случайните сблъсъци на малки частички, които той наричал аГота, или “неделими”. Бил много известен като смеещият се философ заради присмеха си над човешката глупост.
Хипократ от Кос (около 460-357) извлякъл медицината от царството на религията и магията. Множество трактати за общественото здраве, хигиената, грижата за пациента и хирургията се приписват на него. Хипократовата клетва, чрез която лекарите посвещават живота си на здравето на своите пациенти, остава крайъгълен ка-
144
HELLAS
мък в медицинската практика. Книгата му с афоризми започва със стиха: “Животът е кратък, Изкуството е вечно.” [hysteria]
Евдокс от Книдос (достигнал разцвета си около 350 г.) преподавал теорията си за движението на планетите около Слънцето, докато изобретявал слънчевия часовник. Аристотел написал систематични трудове по физика и биология. Неговата класификация на животинските видове образува основата за цялата по-нататъшна зооло- | гия. Неговата “Политика”започва с неподражаемата забележка: “Човекът преди всич-j ко е политическо животно.” Ученикът на Аристотел, Теофраст от Лесбос (около 370-288), приложил същите методи за класификация в ботаниката. Неговият трактат “Характери” може да се разглежда като основополагащ текст в аналитичната психо-j логия.
От историческа гледна точка Херакпит вероятно е най-важният от тези пионери. Той заключава, че всичко в света е предмет на вечна промяна и разлагане; също така, че тази промяна се причинява от неизбежния сблъсък на противоположностите I - с други думи, от диалектиката. С това Хераклит разгръща двете основни идеи в ис- ; торическата професия: промяната с течение на времето и причинността. Любимият му афоризъм е бил: “Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река.” [elektronj
Гръцката математика се развива под влиянието на умозрителната мисъл и на религиозната мистика. Талес вероятно е изучавал основите на аритметиката и геометрията в Египет. Но Питагор от Самос (около 572-497) не само събира резултатите, полу-; чени от неговите предшественици, но включва и много свои оригинални приноси. Създава теорията за числата, формулира теоремата за квадрата на хипотенузата на правоъгълния триъгълник и, най-интересно, изработва математическата основа на музикалната хармония. Той може би е автор на красивата, но погрешна теория за “музиката на сферите”. Евдокс открива теорията за пропорциите и метода за изтегляне при измерването на криволинейните повърхности. Неговият ученик Менахейм открива конусовидните разрези.
Всички тези изследвания подготвят пътя за Евклид от Александрия (достигнал разцвета си около 300 г.), за чиито “Елементи” се казва, че са властвали и удържали превъзходството си по-дълго от всяка друга книга с изключение на Библията. Евклид бил велик математически систематизатор, който се заел да открие трайни доказателства за цялото съществуващо познание. Когато владетелят на Египет го попитал дали геометрията не може да бъде опростена, той отговорил, че там “няма царски път”. Следващото поколение било доминирано от Архимед и от Ератостен от Ки-рена (276-196), които, изчислявайки диаметъра на земята на 252 000 стадия или 7 850 мили, сгрешили с по-малко от 1 процент. Най-накрая работил Аполон от Пергия (достигнал разцвета си около 220 г. пр. Хр.), който написал голямо осемтомно изследване за конусите и открил приблизителната стойност на pi, която била още по-близка от тази на Архимед [Archimedes]