Гръцката философия на морала през no-кьсните векове се разделила на няколко съперничещи си школи, изменили много преподаването на традиционната религия. Школата на скептиците, основана от Пирон от Елис, за когото не е известно кога е роден и кога е починал, твърди, че е невъзможно да се постигне определено знание за нищо и следователно единствената цел на човека трябва да бъде търсене-
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
145
HYSTERIA
СПОРЕД различни Хипократови трактати за медицината истерията била изключително женска болест, свързана с маточните разстройства. Hystera на гръцки означава “утроба”; и състоянието на нервна възбуда се причинявало от невъзможността за изтичане на менструалната кръв:
Винаги, когато менструацията е потисната или не може да намери пътя си навън, следва болест. Това се получава, ако отворът на утробата е затворен или известна част от вагината е смъкната… Когато двумесечната менструация се събере в утробата, тя се премества в белите дробове, откъдето не може да излезе1.
При друг вариант самата утроба се смята за изместена и блуждае из телесната кухина. Чрез притискане на сърцето или мозъка тя провокира раздразнение и по-юьсно - неконтролируема паника. Религиозните табута забранявали дисекцията на човек; и вътрешното функциониране на женските (и мъжките) тела не било разбрано чак до модерните времена. Според възгледа на един аналитик обаче древното отношение към жените оцеляло дори и след отхвърлянето на древните анатомични теории. “Упорито се поддържа идеята, че женският ум може да бъде засегнат неблагоприятно от репродуктивната система на жената”2.
Историята на женските тела е сложна тема. През вековете моделите за техните размери, тегло, форма, мускулно развитие, менструация, възможност за износване на деца, узряване, стареене и болести са варирали значително, както и тяхната символика, религиозните им подзначения, естетическото им възприемане, украсата, дрехите и излагането им на показ. Осведомеността на жените за техния физически потенциал е била особено ограничавана. Толкова много, че един стандартен учебник по този предмет сериозно може да попита: “Можела ли е някоя жена да изпита удоволствие от секса преди 1900 г.?”3 Историите за мъжкото тяло не задават подобни въпроси.
Колкото до чудните функции на утробата, модерните изследвания предполагат, че взаимозависимостта на женската нервна и репродуктивна система е изключително сложна. Едно изследване върху женското здраве, проведено по време на продължителната обсада на Будапеща през 1944-45, например, разкрива необичайно високи нива на amenorrhea. Менструацията била потисната от добре обосновани тревоги, а не от истерия. Не е нужно да се казва на утробата, че минималната раждаемост е много смислено нещо във времена на максимална опасност.
то на добродетелта. Той бил антиумозрителен умозрител, упражнил силно влияние върху Атинската академия след смъртта на Платон.
Школата на циниците била основана от Диоген от Синопа (около 412-323), който поддържал сродна до толстоистката вяра в ценността на това да се освободиш от желанието. Името им буквапно означава “кучетата”. Диоген бил известен ексцентрик, който живеел в бъчва, жест, с който отхвърлял удобствата на света, и се разхождал по атинските улици с фенер посред бял ден, “търсейки честни хора”. При срещата си
10. Европа
146
HELLAS
ELEKTRON
ELEKTRON, “светъл камък”, бил древногръцкото име на кехлибара. Гърците знаели, че когато се натрие, той генерира сила, която привлича други предмети, например пера. Талес от Милет казал, че той има “psyche”. Електра “Светлата” било името, давано на две жени, известни от гръцките митове. Едната, дъщерята на Атлас, била най-жела-ната любовница на Зевс. Другата, дъщерята на Агамемнон и Клитемнестра и сестра на Орест, е героиня от трагедиите на Есхил, Софокъл и Еврипид.
Невидимата физическа сила, която отблъсква и привлича, нямала име, докато Уилям Гилбърт, “бащата на магнетизма”, не я нарекъл “електрическа” в своя трактат “De Magnete” (1600). “Земята, пише той, не е нищо друго освен един голям магнит.”