Напредък в изучаването на електричеството и магнетизма бил постигнат от А. М. Ампер, X. К. Ерстед и Майкъл Фарадей, докато Дж. К. Максуел (1831-79) не обединил двете в теорията за електромагнитната сила. X. R Херц (1857-94) демонстрирал съществуването на електромагнитни вълни, изпълващи спектър от различни честоти. Прилагането на електричеството се придвижило напред от динамото и електромотора до радиото и рентгена. Накрая, през 1891 г., британският физик Дж. Д. Стоуни се нуждаел от етикет за негативно натоварените частици, които образуват най-малкия компонент на материята и които заедно с позитивно натоварените протони и ненатоварените неутрони обикалят около ядрото на атома в мащаб като главичка на карфица в купола на катедралата “Св. Петър”. Той ги нарекъл електрони1. (Виж Приложение III, стр. 1278.)
с Александър Велики в Коринт той казал на царя да “престане да му закрива слънцето”.
Епикурейците, кръстени на Епикур от Самос (342-270), учели, че хората трябва да се посветят на преследването на щастието, без да се страхуват от смъртта и от боговете. (Това е мисъл, проникнала и в конституцията на САЩ.) Те си спечелили незаслужена репутация на хора, търсещи единствено удоволствието; всъщност твърдели, че пътят към щастието е в самоконтрола, спокойствието и себеотрицанието.
Школата на стоиците, основана от Зенон от Кипър (335-263), получила името си от атинското Stoa poikile, или “изрисуваното преддверие”, където групата се събрала за пръв път. Те били водени от убеждението, че човешките страсти трябва да бъдат управлявани от разума и (както скептиците) че преследването на добродетелта е всичко. Тяхната визия за братство на човечеството, тяхното чувство за дълг и тяхното дисциплинирано обучение, предназначени да ги застраховат срещу болката и страданието, се оказали особено привлекателни за римляните, [athletes]
Гръцката сексуалност е тема, за която модната ерудиция би предпочела монографиите пред параграфите. Онова, което за учените от старите поколение е било “неестествен порок”, сега е издигнато до лична “ориентация” или “предпочитание”; широко е залегнало впечатлението, че хомосексуализмът е заемал централно място в древния кодекс на социалните нрави, които, както се представят сега, имат много модерно звучене. “Гръцкият порок” не генерирал чувство за вина: когато един мъж прес-
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
147
ARCHIMEDES
АРХИМЕД от Сиракуза (287-212 г. пр. Хр.) бил математикът на математиците. Той изпитвал детинско удоволствие да решава задачи заради самото решаване. Но поради това не се отклонявал от практическите проблеми. След като учил в Александрия, той се върнал в Сицилия като съветник на цар Хиерон II. Там изобретил “Винта” за издигане на вода; построил планетариум, по-късно пренесен в Рим, и проектирал катапултите и куките, които отблъснали последната римска обсада на Сиракуза. (Виж стр. 164-5.). Той положил началото на науката хидростатика и е най-известен с това, че тичал гол по улицата, крещейки Heureka, heureka (“Открих го”) след предполагаемата си работа върху “Принципа на Архимед” в своята баня. Принципът твърди, че един предмет, потопен във вода, очевидно губи тегло, равно на изместената вода. Обемът на предмета може да бъде изчислен лесно. По въпроса за лостовете той казал: “Дайте ми опорна точка и аз ще преместя земята”.
Най-големият му ентусиазъм обаче бил запазен за чисто умозрителни проблеми:
1. Слънчевият изчислител. Архимед си поставил задачата да изчисли колко зрънца пясък са необходими, за да се запълни Вселената. За да се справи с огромните числа и тъй като десетичните дроби още не съществували, той измислил оригиналната концепция за “десет хиляди десет хиляди”, т. е. 10 000 х 10 000 или 10 0002. С това приел, че Вселената еравна на слънчевата галактика и отговорът му 10 000” бил напълно приличен.
2. Измерване на кръга. Архимед пресметнал съотношението на окръжността към диаметъра, започвайки с най-горните и най-долните граници на периметъра на 96-странен многоъгълник. Той взел някои определени приблизителни стойности и продължил да намира приблизителни стойности за квадратните корени на необходимите седемцифрени числа. Разбира се, трябвало да работи с тромавата азбучна система за номерация. Но неговият отговор, онова, което сега се нарича pi (я) се намира между границите на 3’7 (= 3,1428571) и 31071 (3,140845). (Възприетата съвременна стойност е 3,14159265.)
3. Problema Bovinum. Архимед измислил привидно честна закачка за това, че бог Аполон имал стадо от говеда, бикове и крави заедно, някои черни, някои кафяви, някои бели и