някои петнисти. Сред биковете броят на белите бил половин плюс една трета от броя на
черните, по-голям от кафявите… и т. н., и т. н. Сред кравите броят на белите бил една трета
плюс една четвърт от общия брой на черния добитък… и т. н., и т. н. Какъв бил съставът на
стадото? Отговорът наближава обща бройка от 79 милиарда, което далеч надвишава броя
на животните, които евентуално биха могли да се съберат на остров Сицилия. (25 000-те
квадратни километра на Сицилия могат да поберат 12,75 милиарда глави добитък при 2
квадратни метра за глава, без да изключваме онези, които трябва да застанат във врящия кратер на вулкана Етна.) 1
148
HELLAS
ATHLETES
АТЛЕТИЧЕСКИТЕ игри били съществена част от гръцкия живот. Всеки уважаващ себе си град имал стадион. Панелинските игри в Олимпия били най-престижното събитие сред повече от сто подобни фестивали1. Общата преданост към атлетиката и към боговете, чието покровителство ознаменували игрите, създавала силно чувство за културно единство в една политически разделена страна. Атлетите, всичките мъже, се състезавали в десет добре установени дисциплини. От VII век нататък, когато един състезател случайно изгубил шортите си, те обикновено се състезавали голи. Не били аматьори, били свикнали с тежките тренировки и очаквали щедри награди. Тарифата на наградите (в денарии), раздадени на един малък фестивал в Афродизис през I век, показва статуса на различните състезания: бягане на дълги разстояния: 750; петобой: 500; бягане в броня: 500; спринт (1 стадий): 1250; панкратион: 3000; борба: 2000; надбягване пеш (2 стадия): 1000; бокс: 2000.
Стандартната stade, или дължина на стадиона, била около 212 метра. Бегачите заобикаляли един стълб в другия край срещу старта. Pentathlon-ът * се състоял от пет състезания: дълъг скок, хвърляне на диск, на копие, надбягване и борба. В pankration-a, форма на обща битка, човек се стреми, както в джудото, да накара противника си да се предаде. Хвърлянето на обръч и надбягването с колесници също били важни2.
Атлетите и родните им градове печелели голяма слава от своите триумфи на олимпиадите. Спарта била забележителна в това отношение. Атина по време на златната си ера спечелила само четири победи от възможни 183. Но най-успешният район бил Елис в Пелопонес, дом на първия регистриран победител, Кореб, през 776 г. пр. Хр., и самият град Олимпия.
Шампионът на всички времена бил Мило от Кротон, който спечелил наградата по борба в пет последователни олимпиади между 536 и 520 г. пр. Хр. На последното състезание той носил на раменете си жертвения вол около целия стадион, преди да седне, за да го изяде. ISPICE-OX]
Повечето от оцелелите оди на Пиндар са посветени на игрите:
Единствено е състезанието, единствено За хора и за богове;
От една-единствена майка всички ние поемаме дъх.
Но разликата в силата за всичко Ни държи разделени.
Защото единственото нещо е Нищото, но бронзовото небе Остава неизменно жилище завинаги.
Но ние можем във величието на ума Или на тялото да бъдем като безсмъртните,
Макар че не знаем към каква цел През деня или през нощите Съдбата е написала, че ние ще бягаме3.
* Петобой - Б. пр.
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
149
Духът на игрите се запазил и в християнските времена. Св. Павел със сигурност е бил запалянко, ако не и състезател. “Бих се в един добър бой, пише той. Пробягах пистата. Запазих вярата си.”4 Чувството било типично гръцко.
Последните древни игри в Олимпия се провели или през 389 г. сл. Хр., или през 393 г. Последният известен victor ludorum през 385 г. бил арменец. Не съществуват доказателства затова, че император Теодосий I е забранил официално фестивала. По-вероятно е, след като християнството се настроило против всички езически култове, възстановяването на игрите да е било невъзможно след нашествието на вестготите в Гърция през 395 г. сл. Хр. Подобни игри продължили да се провеждат в Антиох в Азия до 530 г. сл. Хр.5
Олимпиадите били възстановени в Атина между 6 и 12 април 1896 г., след интервал от повече от 1500 години. Инициаторът и първият президент на Международния олимпийски комитет бил френският спортист барон Пиер де Кубертин (1863-1937). С изключение на войните игрите се провеждат през интервали от четири години и на различни места през целия XX век. Жените били допуснати да се състезават през 1912 г. Зимните олимпиади били организирани на срещата през 1924 г. в Шамони. Напълно естествено, победителят в първия маратон от съвременните серии през 1896 г., Луис Спиридон, бил грък.
ледвал млади момчета, това не било по-достойно за порицание, отколкото когато той преследвал млади момичета. Гръцките младежи, като английските ученици от обществените училища, вероятно са възприемали съвсем свободно содомията. Родителите се стремели да предпазят синовете си по същия начин, по който се стремели да предпазят дъщерите си. Женската хомосексуалност съществувала заедно с мъжкото си съответствие, макар че остров Лесбос, дом на поетесата Сафо и на нейния кръг, не дължи името си на феномена от древността. Кръвосмешението също определено било проблем. Трагичната съдба на легендарния Едип, който убил баща си и се оженил за майка си по погрешка, е доказателство за божествения гняв. Общо казано, гърците не са били нито безнравствени, нито пуритани, а са били практични и лишени от предразсъдъци. Техният свят е бил пълен със специфична еротика, към която те се отнасяли възвишено и не се смущавали от нея17.