* Демите, или Цетев, представлявали градски квартали или селски окръзи, които станали основен елемент на гражданската организация - 5. пр.
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
151
Самата атинска система претърпяла много промени - от най-ранната си известна проява под управлението на Дракон, автор на първата “драконова” система от закони, и реформите от VI век на Солон до благосклонния деспотизъм на Писистрат. Двеста години след Дракон атинското поражение в Пелопонеската война въвело епизода на “Трийсетте Тирана” и управлението на радикалния Клеон, главния критик на Патрокъл. Дори в централните десетилетия от Атинската демокрация през V век съвременната наука е много далеч от единодушието за действителната степен на участието на гражданите в управлението. Издигат се сложни противоречия за размера на робското население, за ролята на градската тълпа, за степента на притежание на земя сред гражданите, за мястото на гражданина-селянин, и, преди всичко, за начина на действие на различните градски събрания - Boule, или “Съветът на 500-те”, на Ecclesia, която била най-голямото законодателно събрание, и на съдилищата със съдебни заседатели. Оказва се, че терминът demos, или “народ”, за който се смята, че се е състоял от над 50 000 свободни граждани, изключително мъже, не е по-лесен за дефиниране, отколкото терминът демокрация. Не е лесно да се примирим и с факта, че Перикъл или Демостен, великите атински демократи, били (като Вашингтон и Джеферсън) робовладелци или че демократична Атина е упражнявала тиранична власт над по-малките васални градове, [demos]
Не е изненадващо, че изключителните усложнения в гръцката политическа прашка предлагат плодородна почва за израстването на политическата теория. “Републиката” на Платон, която защитава управлението на Пазителите - някакъв тоталитарен клан на тъй наречените философи-царе, - и “Политика” на Аристотел с нейното категорично твърдение, че човекът е zoon politikon, предлагат два противоположни подхода към темата. Основният политически речник на съвременния свят от “анархия” до самата дума “политика” е до голяма степен гръцко изобретение.
Гръцката историография, както и театърът, има своята триада от гиганти. Херодот от Халикарнас (484-420) е всеобщо известен като “Бащата на историята”, но неговият изострен интерес към чуждите земи му спечелва прозвището “Баща на лъжите”, дадено му от неговите по-шовинистично настроени съотечественици. Той записвал разказите на очевидци и личните си наблюдения от далечните си пътешествия. Херодот виждал миналото като титанична борба между Европа и Азия и деветте му книги достигат своята кулминация в Гръко-персийските войни. Тукидит Атински (455 - около 401 г. пр.Хр,), според мнението на Томас Хобс и много други, бил просто “най-политичес-кият историограф, който някога е писал”. Той представя един систематичен анализ напричинността и следствията; цитира подробно документи и трактати; и в речите на своите главни герои намира чуден метод за инжектиране на своя безпристрастен разказ със субективно мнение. Осемте му книги за Пелопонеската война “не били предназначени, както пише той, да задоволят вкуса на непосредствената публика, а да останат завинаги”. Ксенофон (около 428-354), друг атинянин, е автор на “Hellenica” и ‘Anabasis’. “Hellenica” продължава разказа за гръцката история от точката, където Тукидит прекъсва (през 411), също както Тукидит до известна степен поема щафетата от Херодот. “Anabasis”, преведена като “Персийската експедиция”, описва дългия марш на 10 000 гръцки наемници, включително и на самия Ксенофон, които отишли до Месопотамия и върнали на трона персийския претендент. Викът Thalassa! Thalassa! - “Mo-152
HELLAS
DEMOS
НЯКОИ хора вярват, че през 507 г. пр. Хр. Клистен Алкмеонид е установил една трайна традиция на народен суверенитет. През 1993 г. сл. Хр. те, трогнати, решиха да отп-, разнуват “2500 годишнината от раждането на демокрацията”. С тази цел на разкошен банкет в лондонския Гилдхол към присъстващите се обърна президентът на Античното общество1. Всъщност семената на атинската демокрация са били посети известно време преди Клистен. Събранието на гражданите, Ecclesia, което било свиквано на мястото за срещи Пникс край Акропола, било създадено от Солон. Но то лесно било манипулирано от водачите на аристокрацията като Пизистрат и неговите синове, които го използвали, за да крепят петдесетгодишната си тирания от 560 до 510 г. пр. Хр.